Сръбски учен видя корелация между слабото ултравиолетово излъчване и появата на мащабни епидемии от инфекциозни болести. „Снимки от американски спътници потвърждават, че ултравиолетовото излъчване на Слънцето или дезинфекцията на атмосферата в момента, когато се появява COVID-19, е било още по-слабо, отколкото в периода на разпространението на грипа Н1N1“, посочва информационна агенция „Россия сегодня“, представяйки превод на публикация в сръбското издание „Печат“. Ето какво пише още в статията, озаглавена „Слънцето, коронавируса и Земята“, която публикуваме със съкращения:
"Нека си спомним пандемията от грипа H1N1 в 2009 г. Той се разпространи, въпреки всички усилия на Световната здравна организация. Разбира се, нищо не можеше да се направи в тази епидемия, доколкото тя се разрази в период на най-слабо слънчево излъчване. Точно както стерилизират след операция хирургичната зала с ултравиолетови лампи, атмосферата на земята по естествен начин се стерилизира от ултравиолетовото излъчване.
Слабото излъчване и епидемиите
Основателят на хелиоцентричната електромагнитна метеорология Милан Стеванчевич вижда корелация между слабото ултравиолетово излъчване и появата на мащабни епидемии от инфекциозни болести. Макар НАСА още да не свързва тези явления, снимки от американските спътници потвърждават, че ултравиолетовото излъчване на Слънцето в момента, когато се появява коронавируса е било още по-слабо, отколкото в периода на разпространението на грипа Н1N1. В 2009 г. нивото на ултравиолетовото излъчване на Слънцето е съставлявало 8 единици, а в 2019 – само 5 единици. Недостатъчното ултравиолетовото излъчване, т.е. дезинфекцията на атмосферата, в двата случая са обусловили безпрепятствено разпространение на вируса в северното полукълбо.
Сезонният характер
В Белградския институт по метеорология считат, че нивото на ултравиолетовото излъчване също има сезонен характер. През зимата нивото е доста по-ниско, в сравнение с лятото. По време на максималната слънчева активност ултравиолетовото излъчване достига 35 единици. Но в периода между два цикъла на слънчевата активност ултравиолетовото излъчване достига най-ниските показатели или изчезва.
Милан Стеванчевич обяснява в „Печат“: „На 11 март слънчевото изригване АР 2758 предизвика повишение на ултравиолетовото излъчване. В геоефективната позиция е било фиксирано изригване на рентгеново излъчване, което е първото след изтичането на повече от 300 дни от пасивността на Слънцето“.
Когато слънчевото изригване се случва на страната, която не е видима от Земята, нивото на ултравиолетовото излъчване се снижава. Неговият пореден ръст се очаква в началото на април 2020 година, а влизането в геоефективна позиция - на 7 април 2020 г., когато излъчването ще бъде насочено директно към Земята.
Нивото на ултравиолетовото излъчване до повърхността на земята зависи от излъчваната мощност и от гъстотата на облаците над едни или други места. Макар ултравиолетовото излъчване да има дифузен характер, влиянието на облаците е голямо, тъй като те снижават нивото на ултравиолетовото излъчване над земната повърхност.
Повишаването на температурата не играе никаква роля за дезинфекцията на атмосферата, затова грипът може да се появи даже когато дневната температура е висока.
Ултравиолетовото излъчване е природно явление, което прави възможно съществуването на човека на планетата Земя. Но силното ултравиолетово излъчване е много опасно за здравето на хората. За щастие, природата всичко е предвидила. Когато расте слънчевата активност, се усилва и облачността.
Очаква се, слабото рентгеново излъчване да достигне максимум на 7 април 2020 г., когато на видимата страна на Слънцето ще се появи вулкан АР 2758, който по-силно дезинфекцира атмосферата. Колкото и слабо да бъде въздействието на рентгеновото излъчване, то играе голяма роля в общото излъчване на Слънцето.
Изследванията показват, че пандемиите могат да възникват само в периодите между два цикъла на слънчевата активност, когато активността на Слънцето е минимална, т.е. когато нивото на ултравиолетовото излъчване в зимния период е най-ниско. Епидемии възникват само в началото и в края на слънчевия цикъл. Грипът от сезонен характер с променлива вариативност зависи от текущата активност на Слънцето. Вирусите са най-слаби в периода на максимална активност на Слънцето.
За дезинфекция на атмосферата голяма роля играе ъгълът, под който пада ултравиолетовото и рентгеновото излъчвания, доколкото от него зависи нивото облъчване на единица площ в течение на деня.
Трябва да се каже, че преходният период между 24 и 25 цикъл на слънчевата активност е изключително продължителен. Активността на Слънцето достигна необичаен минимум. Нивото на активността на Слънцето в 2019 – 2020 г. е най-низкото от 1810 година.
Температурата по никакъв начин няма да подейства на COVID-19.
Ако се оправдае прогнозата на НАСА, то след 10 години може да се очаква поредна мутация на вируса".
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 30 март
