На около 100 светлинни години от нас се намира най-съвършената от математическа гледна точка планетна система, която някога сме виждали.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Звездата в нейния център – средно оранжево джудже с названието HD 110067 – е заобиколена от шест екзопланети, всяка от които пътува в хармония със съседните си светове. Такава перфектна верига от орбитални резонанси е изключително рядка и това означава, че системата е останала относително стабилна и необезпокоявана, откакто се е формирала преди около един милиард години.
ОЩЕ: Доказано: Животът на Земята може да бъде открит от друга планетна система
Това е интересно само по себе си, но има друго значение. Подобна постоянна стабилност, според учени под ръководството на астрофизика Кармен Чоза от института SETI, предлага добра възможност животът да се появи, да се развива, да расте и да процъфтява, пише ScienceAlert.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Учените са извършили щателно търсене на радиосигнали, които предоставят доказателства за минали или настоящи технологии, известни като техносигнатури. Въпреки че не са открили такива, те вярват, че системата е достатъчно интригуваща, за да си струва да бъде преразгледана в бъдеще с по-чувствителни наблюдения.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Намирането на извънземни техносигнатури в Млечния път е трудна задача. Галактиката е много голяма и ние дори не знаем какво търсим. Ако вземем Земята като шаблон – единствения свят, в който животът е известен със сигурност (и също единствения свят, в който е известно, че са се появили технологии) – нашите радиосигнали са се разпространили едва на около 100 светлинни години.
Но ние можем да вземем типа радиоизлъчване, произведено от земната технология, и да екстраполираме как може да изглежда някоя извънземна технология, за да генерираме диапазон от дължини на вълните и модел на сигнали, които да търсим. Това са направили учените от SETI и го използват, за да сканират близките системи за откриване на сигнали, които може да съвпадат.
ОЩЕ: И все пак световете се формират плоски. Вероятно Земята също е била такава
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Системата HD 110067 е примамлива. Не само че е забележително стабилна, а всичките шест свята са по-малки от Нептун и някои от тях биха могли да имат вода в течно състояние на повърхността – едно от условията, които учените използват в търсенето на живот.
За да потърсят извънземна технология, Чоза и нейните колеги комбинирали архивни данни от телескопа Green Bank в търсене на издайническото разтягане и хрускане на ключовите честоти, докато хипотетичната цивилизация се въртяла около звездата си.
След като елиминирали всички сигнали, които биха могли да произхождат от Земята, изследователите не открили признаци на извънземна технология с тази конкретна стратегия за търсене. Което е неприятно в известен смисъл, но изключва само една възможност от множество. Когато става въпрос за извънземни, ние дори не знаем какво не знаем.
Това, което знаем, е, че всички физически характеристики на HD 110067 остават също толкова привлекателни, колкото са били преди изследователите да изключат техносигнатури от специфично естество в архивните данни на Green Bank.
ОЩЕ: Слънчевата система може да е много по-голяма, отколкото се смяташе
„Въпреки че не откриваме сигнали с това търсене, очакваме да се върнем към тази система и други подобни в бъдеще с все по-чувствителни и разнообразни методи за търсене“, пишат Чоза и нейният екип в своето изследване.
„Тази необичайна система остава интересна цел за бъдещи търсения на техносигнатури.“
Изследването е публикувано в списание Research Notes of the AAS.