Анализът на съдържанието на земни слоеве, формирани от бактерии преди около 50 милиона години, показал, че в тях се съхраняват молекули на мазнини, позволяващи еднозначно да се определи биологичният им произход.
Това ни дава шансове да открием следи от живот на Марс, става ясно от статия, публикувана в сп. Astrobiology.
"Последното заявление на НАСА (за присъствието на "солени ручеи" на Марс) с това е интересно, че животът в този вид, в който съществува на Земята, не може да съществува без вода. Това, че я има на Червената планета и днес, говори, че на Марс това базово условие се изпълнява", казва Алисън Олкът-Маршал (Alison Olcott-Marshall) от университета на Канзас в Лорънс (САЩ), цитирана от РИА Новости.
Олкът-Маршал и нейните колеги отдавна работят над въпроса, как ние можем, в условията на ограничен набор инструменти на борда на марсоходите и други спускаеми апарати и липсата на пряк достъп до марсианските образци, да открием следи от живот в тях.
Сравнително наскоро нейният екип започнал разкопки на територията на древни езера, съществували на територията на щатите Колорадо и Уайоминг в далечното минало – преди около 50 млн. години. Главна особеност на тези водоеми било това, че в тях, поради изключително токсичното съдържание на техните води, отсъствал всякакъв живот освен екстремофилни бактерии.
В подобен вид, както днес смятат учените, може принципно да е съществувал примитивен марсиански живот в далечното минало, когато атмосферата и океаните на Марс още на са се били изпарили в Космоса. Това навело Олкът-Маршал на идеята да изучи тези породи в езерата от формацията Зелена река, както наричат този район геолозите, формирали се с участието на бактерии. Така учените успели да изолират техните черти, които може да са видели Curiosity и други марсоходи.
Освен характерната "слоеста" структура, присъща на тези породи, те имат още една еднозначна опознавателна черта – специфичен химичен състав. Както изяснили учените, бактериалните породи, дори 50 милиона години след тяхното формиране, съдържат така наречените липидни биомаркери – останки от мазнини, някога наслагвани по стените на бактериалните клетки.
Подобни мазнини, както обясняват учените, може да се открият в марсиански породи още днес, като се използват газовите хроматографи на борда на Curiosity и все още безименния му наследник, който ще се отправи към Марс през 2020 година.
Според надеждите на учените ръководството на двете мисии ще използва тяхното изследване, за да избере най-подходящите за търсене на бактерии образци от марсиански грунт, които Curiosity да вади с помощта на свредлото си и манипулатора при изучаването на склоновете на планината Шарп, където сега се намира марсоходът.
"Разбира се, Curiosity има газов хроматограф, но за жалост едва девет от 74 анализа на проби са предназначени за подобни опити. Изключително важно е образците за анализ да са избрани внимателно, за да се повишат максимално шансовете за откриване на следи от живот", заключава астробиологът.
