Източниците на FRB може да се намират както в нашата, така и в съседни галактики, например в Магелановия облак. Или в Андромеда. Но да се каже точно откъде идват, засега не се получава. Както и да се разбере дали този феномен е астрономически, или произходът на сигналите е изкуствен.
Затова хипотезата, че си имаме работа с проявата на активност на извънземни цивилизации, не изглежда толкова фантастична. Кой знае, може би радиотелескопите са „напипали“ някаква мрежа – от рода на Вселенски интернет, и ловят нещо от рода на компресирани кодирани послания.
Извънземният Twitter
Разбира се, няколко години преди астрономите да получат потвърждение на реалността на FRB, изследователи от Калифорнийския университет – Джемс Бенфорд и неговият брат близнак Грегъри –издигнали един вид пророческо предположение по повод активността на братята по разум в радиоефира.
С други думи, извънземните далеч не са разточителни идиоти, каквито си ги представяме ние. Тъй като сегашният принцип на търсене на извънземни цивилизации е основан на идеята, че те непрекъснато ще ни изпращат сигнали. В галактичен мащаб това е безумно скъпо и изисква колосални разходи на енергия.
Учените братя обясняват: ако извънземните дават на съседите си да разберат за тях, то изпращат кратки вести – от рода на тези, които хората оставят в социалната мрежа Twitter.
Братя Бенфорд настояват: човечеството може да проспива множество кратки сигнали. А ако хване някой от тях, то ще бъде чисто случайно. Така и се оказало.
Изчисленията, които направили американските изследователи, свидетелстват, че с антена с диаметър 900 метра цивилизация, сравнима с нас по техническо ниво, би могла да си позволи на година да прати из Млечния път серия кратки сигнали.
А Сет Шостак, главен астроном на Института SETI, който се занимава с търсене на сигнали от извънземен разум, твърди: в Млечния път може да съществуват до милион радиопредаватели. Тоест задължително ще уловим послание, идващо от някой от тях.
Вместо коментар
Надеждата бликва и гасне
Сегашното вълнение в научния свят, предизвикано от FRB, напомня това, което се разгоряло през 1967 г. Тогава Джоселин Бел Бърнел – аспирантка, работеща в екипа на британския астроном Антъни Хюиш, била ощастливена да улови строго периодични импулси от модулирано радиоизлъчване, идващо от Далечния космос.
Самият факт за откриването му бил държан няколко месеца в тайна, тъй като смятали, че накрая са прехванали извънземно послание. Неговият източник дори получил названието LGM-1 – абревиатура на Little Green Men – „малки зелени човечета“. Скоро открили още три аналогични източника.
Уви, след това се изяснило: радиосигналите се „изпращат“ от бързо въртящи се неутронни звезди. Източниците на радиосигналите получили названието пулсари. И макар още през 1968 година подозрението от братята по разум да било свалено, откритието на пулсарите станало сензация. През 1974 г. Хюиш дори получил Нобелова награда за тях.
По-скоро и източниците на FRB ще се окажат екзотични звезди с причудливо поведение. Но засега има всички основания да се надяваме на извънземни.
Още: Колкото футболно игрище: Астероид може да удари Земята през 2032 година (ВИДЕО)
Още: Слънчевата система се управлява не само от гравитация, но и от други сили
Загадката Wow! Signal
На 15 август 1977 година се случило наистина невероятното. Доктор Джери Еймън, работейки по проекта SETI на радиотелескопа „Голямо ухо“ в университета на Охайо, регистрирал продължителен и силен радиосигнал, който по всички параметри съответствал на това, което търсел докторът – сигнали с изкуствен произход.
Шокираният американски доктор, който видял сензационните данни, възкликнал “Wow!”. След което тайнственият сигнал получил името “Wow! Signal”, а не някое друго.
Изминали почти 40 години. Но тайната на Wow! Signal така и не била разкрита. Не се появили и разумни обяснения. Астрономите не предложили нито един кандидат за източник на радиосигнала с естествено-природен произход.
В резултат повече от достатъчно са хората, които смятат, че сигналът е бил от извънземен кораб, тъй като дошъл от района на съзвездие Стрелец, но от пуст участък на небосклона. Впрочем други тълкования и няма. Или поне такива, които биха обяснили всички особености на предаването.
Честотата на сигнала била 1,42 гигахерца – това е честотата на водорода – тази, на която учените чакали и продължават да чакат извънземните вести. Продължителността на сигнала е 72 секунди. Приблизително толкова трябвало да бъде постоянен по амплитуда извънземен сигнал с изкуствен произход.
Антената на радиотелескопа „Голямо ухо“ е неподвижна – използва въртенето на Земята за сканиране на небето, затова определен източник може да се прослушва в продължение на 72 секунди. От тях половината от времето интензивността на сигнала трябвало плавно да нараства – докато телескопът не попадне точно на предавателя. През останалите 36 секунди – плавно да угасва. Както било фиксирано.
Сигналът обаче не е засичан отново.
Вижте още интересни статии за наука в megavselena.com
