Изглежда, учените са изследвали всеки ъгъл на нашата Слънчева система и острото око на телескопите е проучило особено внимателно всичко, което е близо до Слънцето. Но на самия край на Слънчевата система все още има „сива зона“, където според изследователите може да се крият неизследвани тъмни светове.
Астрономите многократно са си задавали въпроса за съществуването на планети, които биха могли да се „крият“ в дебрите на Слънчевата система. Преди няколко години испански учени изказаха предположението, че зад Плутон може да се крият още две планети.
Сега мощната оптика позволява да се наблюдават дори малки астероиди, да не говорим за цели планети. Но все пак учените подозират наличието на голям обект в Слънчевата система, чиято гравитационна сила влияе върху орбитите на другите планети.
Мистериозният обект хипотетично може да заеме почетното девето място в Слънчевата система, след като Плутон загуби титлата на планета през 2006 г., но може да стане и Планета 10, ако малкият свят на Плутон върне своя пълноценен статут. Смята се, че мистериозното все още неоткрито небесно тяло е пет пъти по-тежко от Земята, а орбиталното му разстояние е от няколкостотин до хиляди астрономически единици. С други думи, невидимият свят е доста малък и се намира на прилично разстояние от нас, което прави откриването и изучаването му доста проблематично.
Деветата планета може да се открие само по слабо инфрачервено сияние, но това също е почти невъзможна задача, тъй като планетата не излъчва топлина, плюс че нейното въртене е толкова бавно, че може изобщо да не бъде забелязано с помощта на традиционните изчислителни методи.
Затова екип изследователи са използвали два инфрачервени телескопа: единия от астрономически спътник (IRAS), а другия от космическия телескоп AKARI. Наблюденията са извършени с повече от двадесет години разлика, достатъчно време за всяка планета да се премести от една част на небето в друга.
Изненадващо, астрономите са открили над 500 планети кандидати, пише Universe Today. Съдейки по енергийното разпределение на техните спектри, повечето от тях са имали орбитални разстояния под 1000 астрономически единици, но нито една от тях не отговаряла на описанието на планетата. Повечето от тях се намирали или вътре, или близо до слабата мъглявина с интегриран потока, известна също като галактически перести облаци. Това са дифузни облаци от междузвезден газ, които не е лесно да се наблюдават във видимия диапазон, но излъчват инфрачервена светлина.
По такъв начин изследването на учените в значителна степен изключва възможността за съществуването на Девета планета.
Международната астрономическа асоциация през 2006 година даде определение за планетите в Слънчевата система. Такива тела трябва:
• да се въртят около Слънцето;
• да имат достатъчна маса за поддържане на хидростатично равновесие;
• да разчистват околното пространство от други обекти с подобен размер (с изключение на спътници).
Именно последната точка лиши Плутон от статута му на планета – той се намира в една орбита с редица други небесни тела от пояса на Кайпер.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Къде е краят на Слънчевата система?
