Силният парников ефект може да е пагубен за живота на всяка планета, както и прекалено близкото разположение на планетата до звездата, сочи ново изследване на учените от Института по метеорология към обществото "Макс Планк" (Германия).
По такъв начин в науката се появява още един изключващ фактор за търсене на извънземни – планетите с прекалено висок парников ефект по-скоро са безжизнени.
Главната хипотеза, на която днес се базира търсенето на извънземен живот, предполага, че за живота е необходима течна вода. Затова в опитите да се търсят потенциално годни за живота планети извън Слънчевата система учените първо установяват така наречените обитаеми зони около всяка звезда.
Температурата на прекалено далечни от звездите планети е прекалено ниска и вода на тях може да съществува само във вид на лед. На планетите, които са разположени прекалено близко до своите светила, пък е прекалено горещо и там водата може да се намира само във вид на атмосферна пара.
Например водата от Венера, която е прекалено близо до Слънцето, се е изпарила и с времето е отлетяла от нейната атмосфера. В нови модели учените са установили, че силният парников ефект може да лиши планетата от вода по същия начин, както и прекалено близкото разположение до звездата.
Изследователите са създали компютърен 3D модел на Земята, напълно покрита с вода, и са проверили с каква скорост от планетата ще се изпарява водата при увеличаване на разстоянието до Слънцето и при увеличаване на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата.
Както станало ясно, съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата, равно на 1520 ppm (0,152%), предизвиква необратими изменения на климата. Температурата на планетата в такъв случай може рязко да се увеличи до 57°C, парниковият ефект ще се усили и водата сравнително бързо ще се изпари.
Но учените бързат да успокоят човечеството – достигането на такова количество въглероден диоксид, при което цялата вода на Земята да се изпари, е невъзможно, или поне засега. По данни от 2013 година съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата се е колебаело в пределите от 393 ppm (0,0393%) до 397 ppm (0,0397%).
