НАСА започна тестването на технологията HERTS (Heliopause Electrostatic Rapid Transit System), която според очакванията ще промени по революционен начин скоростта на усвояването на Слънчевата система от човека и ще позволи началото на междузвездните пътешествия, пише Lenta.ru.
Технологията предполага използването на електрическо платно. Оптимистичните оценки показват, че с негова помощ автоматична междупланетна станция ще може да стигне до хелиопаузата на Слънчевата система за 10 години. Хелиопаузата е граница, където слънчевият вятър не може да се отличи от междузвездния.
Електрическото платно се състои от алуминиеви тънки проводници с дължина повече от 20 километра и диаметър около 1 милиметър, които пропускат електричество. Предполага се използването на около 10-20 проводника. В точката на тяхното събиране (центъра на платното) ще бъде разположена основната част на станцията – научното оборудване и предаващите системи.
Идеята се заключава в електростатичното отблъскване на положително заредените проводници от слънчевите протони – последните предават импулс на платното. Протоните с висока енергия, изпускани от Слънцето със скорост 400-750 километра в секунда, трябва да се сблъскват с електрическото платно и да го привеждат в движение.
Смята се, че разгръщането на платното ще протича в резултат на действието на центробежните сили. Развиваната скорост ще зависи от ефективната площ на платното.
За пътешествия на разстояние до една астрономическа единица (разстоянието между Слънцето и Земята) площта на платното ще достига 600 квадратни километра, а до пет астрономически единици – около 1180 квадратни километра.
През 2012 година станцията „Вояджър 1“ стана първият космически апарат, пресякъл хелиопаузата и достигнал междузвездното пространство. Изпратената през 1977 година сонда е имала нужда от почти 35 години, за де преодолее 121 астрономически единици.
Целта на HERTS се явява разработката на електрическо платно, което да може да извърши същото пътешествие за по-малко от 10 години.
