Спектрални данни от сондата MRO са помогнали на планетолозите да докажат, че на екватора на Марс периодично възникват своеобразни ручеи от течна, но много солена вода, оставяща след себе си загадъчни тъмни ивици с дебелина няколко метра.
Изследването на учените вече е публикувано в сп. Nature Geoscience.
През 2011 година Алфред Макюън (Alfred McEwen) от университета на Аризона в Тусон (САЩ) и неговите колеги изучавали снимки, направени от камерата HiRISE на сондата MRO. На някои снимки на големи склонове и по краищата на кратерите се виждали тъмни ивици с ширина 0,5-5 метра, които се появяват и се разрастват в летния период и изчезват през марсианската зима.
Както предположили тогава планетолозите, тези ивици могат да бъдат потоци от много солена вода. Такава вода остава течна при летни температури, достигащи до 250-300 келвина, което е от минус 23 до плюс 26 градуса по Целзий.
Тогава учените подчертавали, че сами по себе си тези наблюдения не потвърждават хипотезата, освен това източниците на такива „минерални ручеи“, ако те наистина съществуват, също били неясни.
В своята нова работа, която НАСА кръстила „разрешаване на загадката на Марс“, екипът на Макюън е представил нови доказателства, че такива солени ручеи все пак съществуват. Те са получили доказателствата, като анализирали данните, събрани от инструмента CRISM при наблюдения на кратерите Паликир и Гейл. В първия били открити най-дебелите и тъмни ивици, а във втория сега се намира марсоходът Curiosity.
Изучавайки границите на тези ивици, учените открили, че в тях и непосредствено недалече от тях присъстват голямо количество така наречени хидратирани соли – кристали обикновени минерални соли, съдържащи известно количество водни молекули. Концентрацията на подобни вещества била максимално висока в центъра на ивиците и постепенно се снижавала според движението към техния край.
Най-главното – присъствието и делът на хидратираните соли пряко зависело от времето на годината и от това как изглеждали тези ивици. Например в началото на марсианското лято, когато температурата била ниска, хидрати и тъмни линии почти нямало, а към края на топлия сезон, когато ивиците започвали да растат, те започвали да се появяват на повърхността.
Засега учените не знаят откъде се взема водата, формираща тези тъмни ивици и хидратирани соли. Това може да е лед, скрит под повърхността на Марс, но самите планетолози се съмняват, че толкова значими запаси замразена вода могат да се крият толкова близо до екватора на Червената планета. Още една хипотеза е общ източник на вода на голяма дълбочина, чиято природа още е слабо обяснима.
Има и „по-приземена“ версия – източник на водата може да са самите соли, поглъщащи нейните молекули от разредения въздух на Марс. И в този случай учените имат още повече съмнения, тъй като ние все още не знаем с точност колко водни пари могат да съдържат повърхностните слоеве от атмосферата на Червената планета и защо зоните на поглъщане на водата и разтворените соли са съсредоточени само в местата, където се наблюдават тъмните линии.
Във всеки случай откритието на хидратирани соли в загадъчните тъмни ивици на Марс позволява по-уверено да се говори, че те по-скоро се явяват следи от ручеи от много солена вода, оставаща течна благодарение на тези соли.
Заедно с откриването на „лентите“ от течна вода в марсианската почва от марсохода Curiosity и наблюденията на загадъчните структури в други кратери идеята за съществуването на течна вода на Марс, макар и само сезонна, вече не е толкова фантастична, заключават учените.
