Нашият непосредствен съсед – Луната, крие в себе си много повече вода, отколкото първоначално се смяташе, показват нови анализи на сателитна информация за спътника.
Тази нова информация дава на учените нов поглед върху това как е била формирана Луната и каква е вътрешната й структура.
Дълго време се смяташе, че Луната е напълно суха – на повърхността си тя е прашна, без атмосфера, с екстремни температурни амплитуди и без достатъчно гравитация за задържане на водните молекули, пише научното издание „Сайънс алърт“.
През 2009 г. сонда на НАСА открива огромно количество вода под формата на лед на южния й полюс. Тогава се предполагаше, че ледът е на милиарди години, запазил се благодарение на ниските температури на полюсите.
Учените са установили, че подобни водни депозити, но в много по-миниатюрни форми, наподобяващи стъклени зрънца, има на много други места. Вода е открита и в пирокластични залежи – каменни залежи с вулканичен произход на възраст от близо 100 млн години, т. е. от времето, когато Луната все още е била активно кълбо с течно ядро и вулканична повърхност, предаде БГНЕС.
Тази вода, заключена в самите изграждащи елементи на спътника, най-вероятно има местен произход. Това означава, че тя е била налична още когато Луната е била парче, откъснато от нашата собствена Земя.
Доскоро обаче учените не можеха да кажат дали тези зрънца са доказателство за друг „мокър“ слой на спътника под прашната му повърхност.
За да отговори на този въпрос Ралф Миликън от университета „Браун“ и неговият екип са анализирали данни от лунния спътник „Чандраян-1“ в комбинация с други източници на информация за лунната повърхност. От комбинираните данни е станало ясно, че Луната ни е богата на водни запаси от вулканичното й минало.
Въпреки че потвърждава наличието на големи количества вода на Луната, проучването не може да отговори на въпроса откъде е дошла тя и дали е от Земята или от друг източник.
