Земята и Венера са подобни по размер и плътност. Изглежда, че това трябва да означава, че вътрешната структура и процесите, протичащи в техните недра, също са еднакви, но наблюденията опровергават това.
Тектонските плочи на Земята са в постоянно движение, изравнявайки повърхността на планетата и провокирайки вулканизъм. На Венера няма плочи. Може дори да се каже, че цялата повърхност на планетата е една голяма плоча. В същото време на нея има повече от 80 хиляди вулкана – повече, отколкото на всяка друга планета в нашата система, и 60 пъти повече, отколкото на Земята. Поради въглеродния диоксид, който постоянно внасят, атмосферата на Венера е петдесет пъти по-плътна от земната, което създава там температура над 400 градуса по Целзий, а това прави планетата негодна за живот.
Гигантски планети съществуват в облака на Оорт, смятат астрономи
Вулканите редовно „обновяват“ облика на Венера. Не толкова отдавна в архивните данни на сондата Magellan от 1991 г. учените откриха изображения с ясни признаци на изригвания. Може би апаратът е имал невероятен късмет. Но по-скоро планетата действително остава много активна. Повърхността на Венера се оценява на възраст между 0,2 и един милиард години.
Учените се опитват да обяснят „младия“ вид на планетата и активния вулканизъм по различни начини. Проблемът с повечето от тези сценарии е, че те изискват нестандартни начални условия – например много висока температура в недрата – или специални параметри и предположения за течливост на мантията, или определен период от време за ударно събитие, ако се приеме, че падането на много голям астероид е провокирало вулканизъм в определен период от еволюцията. В новия модел няма такива изисквания.
Екип от Югозападния изследователски институт (САЩ) е моделирал влиянието на сблъсъците от времената на късната акреция върху състоянието на вътрешността на Венера и Земята. Резултатите от работата са публикувани в списание Nature Astronomy.
Въпреки че Земята и Венера са се формирали една до друга, разликите в разстоянието от Слънцето и орбиталния период са се отразили на броя и силата на ударите на небесни тела върху тях, а също и на последствията. В Земята обектите се врязвали със средна скорост 19 километра в секунда, във Венера – със скорост 25 километра в секунда. В същото време само 9% от сблъсъците със Земята са били със скорост над 30 километра в секунда, с Венера – една четвърт.
Както показва новият модел, няколко сблъсъка с масивни и бързи обекти са били способни драматично да изменят дългосрочната еволюция на Венера. Това означава, че типичната кинетична енергия на астероид, падащ върху втората планета в Слънчевата система, е била много десетки процента по-висока, отколкото на Земята.
Колкото по-голяма е скоростта, толкова по-силно трябва да се е разтопила силикатната мантия на планетата. Според модела директен удар с обект с 0,01 маса на Венера със скорост 30 километра в секунда би разтопил 82% от мантията. Подобен сблъсък на обект със Земята, но със скорост 19 километра в секунда, би разтопил 35% от мантията. Приблизително същото количество – 30% от мантията – би се разтопило на Венера, ако обектът падне под ъгъл от 45 градуса. Главното е, че мантията на планетата силно се е смесвала и в резултат на това е прегряла, провокирайки продължителен период на вулканизъм.
„Не знаем много за вътрешното устройство на Венера, затова в геодинамичните модели трябваше да бъдат поставени специални условия, за да се обясни впечатляващият вулканизъм на планетата. Но веднага щом в модела се отчетат мощните сблъсъци, вече не е необходимо да се подбират параметри, той и така показва продължителен и обширен вулканизъм“, обяснява професор Джун Коренага, съавтор на изследването от Йейлския университет.
Деветата планета в Слънчевата система е открита отдавна: тя и стотици други подобни планети
Сега се планират няколко мисии до Венера едновременно: VERITAS и DAVINCI на НАСА и EnVision на Европейската космическа агенция. Възможно е данните от техните наблюдения да потвърдят заключенията на изследването.
