Учени от Европейската космическа агенция предполагат, че близо до екватора на Марс има подземно море от воден лед с дълбочина около 3,7 км. Количеството вода там е сравнимо с количеството вода в Червено море и ако тя бъде извлечена, бъдещите колонии на Марс ще получат огромно количество жизненоважен ресурс, пише New Atlas.
Съвременната марсианска среда е суха. Учените често използват пустинята Атакама на Земята за експерименти, но Атакама, макар и едно от най-сухите места на нашата планета, е тропическа гора в мусон в сравнение с Марс.
Това не означава, че Червената планета е напълно безводна. На полюсите има ледени шапки и геологията показва, че преди милиарди години на Марс е имало изобилие от течаща вода, включително плитък океан, където сега има големи равнини.
Под повърхността също има отлагания от воден лед. Въпросът е къде и колко? Това е от повече от академичен интерес, защото ако един ден човечеството реши да колонизира Марс, то ще има нужда от източници на вода, различни от това да я носи с колички от полюсите като марсианците на Пърсивал Лоуел.
От особен интерес е формацията Medusae Fossae (MFF), която е седиментен депозит на екватора, който покрива площ с размера на Индия. Единственият най-голям източник на прах на Марс, оказва се, може да бъде и водно богатство.
Доказателството идва от орбиталния апарат на ESA Mars Express, който е оборудван с радар, проникващ в почвата. Преди петнадесет години космическият апарат откри седиментни отлагания дълбоко в MFF. Мистерията беше от какво са направени тези слоеве?
Една от възможностите е, че слоевете се състоят от прах или вулканична пепел, които са прозрачни за радара по подобен начин като леда. Такъв прах обаче би бил по-плътен от леда, защото би се уплътнил под собственото си тегло, докато ледът – не.
Ако се окаже, че под повърхността на Марс има воден лед, това ще бъде най-голямото водно находище на Червената планета. Ако този лед се разтопи, ще бъде достатъчен да наводни планетата с вода с дълбочина до 2,7 м. Такъв масивен воден ресурс би бил благодат за бъдещите колонисти, но само след много усилия за извличането му.
„Този най-нов анализ предизвиква нашето разбиране за формацията Medusae Fossae и повдига толкова въпроси, колкото и отговори“, казва Колин Уилсън, учен по проекта на ESA за Mars Express и ESA ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO). „Преди колко време са се образували тези ледени отлагания и какъв е бил Марс по това време? Ако се потвърди, че са воден лед, тези масивни отлагания ще променят нашето разбиране за историята на климата на Марс. Всеки резервоар с древна вода би бил очарователна цел за хората или роботизирано изследване.“
„За съжаление, тези отлагания на MFF са покрити със стотици метри прах, което ги прави недостъпни поне за следващите няколко десетилетия. Въпреки това всяка частица лед, която откриваме, ни помага да изградим по-добра картина за това къде водата на Марс е текла преди и къде може да се намери днес“, допълва Уилсън.
