Русия обяви, че ще напусне Международната космическа станция (МКС) след 2024 г. и ще стартира свой собствен проект. Мнозина смятат, че Москва се опитва да превърне сътрудничеството около МКС в коз, за да смекчи западните икономически санкции в отговор на инвазията в Украйна. Ограниченията бавно задушават руската икономика и в това мнозина виждат отчаян опит да се намери изход. Русия обаче далеч не е първата, която държи за създаването на собствена космическа станция - и рано или късно това трябваше да се случи. Това пише в анализ на Акаш Шах за консервативното издание The National Interest.
Нововъзникващите космически сили като Китай и Индия вече имат планове за реализиране на лунни мисии и независими космически станции в ниска околоземна орбита (LEO). Китай дори вече изстреля два от трите модула на своята космическа станция Tiangong, като последният ще бъде изпратен до края на 2022 г. Аналогично Индия възнамерява да изстреля своя космическа станция до 2030 г. Като се има предвид това развитие, други страни с достатъчно ресурси и амбиция вероятно ще последват примера им през следващото десетилетие.
Ниската околоземна орбита вече е най-натоварената част от Космоса, с най-висока концентрация на сателити и космически отпадъци. Тъй като тази орбита е по-достъпна от други, правителствата и частните компании изстрелват с всички сили сателити за комуникации и дистанционно наблюдение, както и за разузнаване.
Днес повече от 4000 сателита се въртят около Земята, 3000 от които са в ниска земна орбита. Само Съединените щати имат Наполеонов план за изстрелване на цяло съзвездие от военни сателити, въпреки че над 2500 частни съоръжения Starlink (на Илон Мъск) вече обикалят около Земята. Експертите смятат, че през следващото десетилетие броят на сателитите в околоземна орбита ще достигне 50 000.
Що се отнася до космическото право, с изключение на Договора за Kосмоса от 1967 г., който определя общите правила на играта, не е постигнат напредък. Политическата страна на въпроса изостава много от технологичното развитие. И това е изпълнено с най-сериозни последствия, особено ако не може да се постигне консенсус относно всеобхватна космическа политика - поне за ниска околоземна орбита. Там се изстрелват както търговски, така и военни сателити и разделителната линия е доста пожелателна. И в случай на пряка военна конфронтация между страни с развита космическа инфраструктура, една от тях със сигурност ще се изкуши да използва антисателитни оръжия - днес поне четири държави вече ги притежават.
Вероятността ефектът на Кеслер* да стане реалност, особено като се има предвид, че в близко бъдеще плътността на космическите кораби ще нараства експоненциално към все по-висок риск. Дори без опасността от употреба на антисателитни оръжия, близките срещи на сателити в орбита вече са зачестили и ситуацията може само да се влоши.
Основните играчи трябва да потърсят консенсус, за да защитят своите многомилиардни станции и да разработят стабилна космическа политика, особено в околоземна орбита. Няма да има победители или губещи в най-лошия сценарий на каскадни удари и купища космически отломки. Това не само ще струва на космическите сили милиарди долари, но и ще застраши живота на астронавтите. Тъй като цели съзвездия от малки и средни спътници непрекъснато се изстрелват в ниска околоземна орбита, прозорецът за политическа намеса, за да се предпази небето от хаос, вече се затваря.
ОЩЕ: Космически демарш. Какво ще загуби Русия от напускането на МКС?
* Ефектът на Кеслер (1978 г.) предполага, че дори случайният сблъсък само на два големи орбитални спътника ще доведе до образуването на хиляди и милиони отломки, които ще полетят във всички посоки, удряйки верижно други спътници и създавайки нови отломки.
Автор: Акаш Шах. Научен сътрудник в Института за стратегически перспективи в Исламабад. Неговата специалност е развитието на Космоса и неговата милитаризация.
Превод: Ганчо Каменарски
