Астрофизици от Института „Карл Сейгън“ изясниха може ли около остаряващи звезди да се въртят планети, годни за съществуването на живи организми.
Резултатите от изследването могат да помогнат да се разбере каква в действителност може да е съдбата на Земята, когато Слънцето се превърне в червен гигант. Статията на учените е публикувана в изданието Astrophysical Journal, съобщава EurekAlert!
Учените са моделирали разположението на обитаемите зони за звезди, които се намират на последни етапи от своето съществуване, и колко дълго планетите са способни да останат в тези зони.
Обитаемата зона представлява област около звезда, в която планетата може да притежава вода в течно състояние, необходима за развитието на живот.
Когато звездата остарява, тя увеличава своите размери, става по-ярка и гореща. Обитаемата зона при това се измества към покрайнините на планетната система – там, където преди са се намирали само „ледени“ светове.
В нашата Слънчева система във външните области са разположени потенциално годни за живот спътници на Юпитер и Сатурн.
Астрофизиците са изяснили, че мястото на обитаемата зона на червения гигант зависи от първоначалната маса на родителската звезда. Планети и техните спътници могат да станат годни за живот за девет милиарда години – толкова, колкото и Земята ще се намира в своята обитаема зона.
След няколко милиарда години Слънцето ще унищожи Меркурий и Венера, ще превърне Земята и Марс в горещи скалисти светове и ще започне да огрява външните планети.
По оценки на учените времето на пребиваване на размразените планети в обитаемата зона може да достигне милиард и половина години.
Изследователите смятат, че търсенето на екзопланети близо до червени гиганти с използването на новите точни инструменти ще повиши шансовете за откриване на извънземен живот.
