Предупреждението на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ за днес, 23 юли, е за умерена геомагнитна буря от клас G2. Причината за нея е слънчево цунами, запратило на 22 юли облак плазма към Земята.
Геомагнитните бури на Земята обикновено причиняват ярки полярни сияния и създават главоболия на метеочувствителните хора. Но историята познава случаи, когато слънчевите изригвания са се превръщали в бедствие.
Без Слънцето животът на Земята би бил невъзможен, но то е известно и с буйния си нрав. На всеки 11 години нашата звезда достига максималната си активност и освобождава чудовищно количество енергия – слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса (CME). И въпреки че магнитното поле на Земята често успешно отразява последствията от подобни бедствия, това не означава, че сме в пълна безопасност.
Слънчевите изригвания освобождават енергия, еквивалентна на милиони 100-мегатонни водородни бомби, експлодиращи едновременно. Когато короналното изхвърляне на маса удари точно Земята, причинява геомагнитни бури. Последиците – прекъсване в радиокомуникациите и електропреносните мрежи, както и повреди в електрониката. Като се има предвид, че всяка година човечеството все повече разчита на технологиите, силна геомагнитна буря може да доведе до "интернет апокалипсис".
Активността на Слънцето се увеличи заедно с началото на 25-ия слънчев цикъл, който започна през 2019 г. и ще продължи до 2030 г. Пикът на слънчевата активност ще бъде в средата на цикъла и ще започне да намалява към края му. В това време броят на изригванията на Слънцето ще се увеличи, а геомагнитните бури на Земята ще се случват много по-често.
Отдавна е известно, че слънчевите изригвания могат сериозно да влияят на технологиите на Земята, а заедно с тях – и на спътниците и астронавтите, които излизат в Открития космос, където нивата на радиация се увеличават.
Но според данни на НАСА Земята вече познава гнева на Слънцето – нашата планета е била удряна от мощни слънчеви бури в миналото. Някои от тях са можели да доведат до катастрофални последици. Нека разгледаме най-лошите слънчеви изригвания, довели до неприятности на Земята.
Събитието Карингтън, или слънчевата супербуря от 1859 г.
1 септември 1859 г. Събитието Карингтън е първото слънчево изригване, документирано от учени. Мощното изригване, което удря Земята, е кръстено на астронома Ричард Карингтън, който наблюдавал случилото се с телескоп и скицирал слънчевите петна.
Скицата на слънчевите петна, направена от Ричард Карингтън / Public Domain
Учените от НАСА твърдят, че слънчевото изригване от 1859 г. е първото документирано изригване и най-мощната слънчева буря за последните 500 години.
Известно е, че полярни сияния са наблюдавани чак до Карибите. По данни на НАСА слънчевата буря е причинила и глобално прекъсване на телеграфните връзки. Телеграфните оператори съобщили за искри, които се сипели от оборудването, в някои случаи оборудването се възпламенило.
Изригването от 1972 г.
В началото на август 1972 г. по време на 20-ия слънчев цикъл е наблюдавана една от най-интензивните слънчеви активности. Област от слънчеви петна, обозначена като MR 11976, става причина за серия интензивни слънчеви изригвания, коронални изхвърляния на маса и облаци заредени частици.
Слънчевото изригване от 1972 г. е заснето от обсерваторията Big Bear и е известно като "морско конче" / NASA
Бурята причинява прекъсвания на електрозахранването и телефонните комуникации в голяма част от Северна Америка, както и прекъсвания на връзката със спътниците. Геомагнитната буря на 4 август 1972 г. причинява и детонация на множество мини на ВМС на САЩ близо до Хайфонг, Северен Виетнам. Времето на пътуването на короналното изхвърляне на маса (CME) от Слънцето до Земята се смята за най-бързото, регистрирано някога – 14,6 часа.
Прекъсване на електрозахранването в Канада (1989)
На 13 март 1989 г. Канада преживява мащабно изключване на електрозахранването поради мощно слънчево изригване. Тогава около 6 милиона души остават без ток за почти девет часа.
По данни на НАСА геомагнитната буря е прекъснала предаването на електроенергия от електроцентралата Hydro Québec (Квебек, Канада). В щата Ню Джърси някои трансформатори дори се разтопили.
Изригване в Деня на Бастилията (2000)
На 14 юли 1789 г. тълпи парижани щурмуват Бастилията. 211 години по-късно, на същия ден, е регистрирано впечатляващо изригване на Слънцето, което озадачава учените. Изригването дори получава собствено име – разбира се, в чест на щурма на Бастилията.
NASA / TRACE
„Това събитие беше за времето си едно от най-подробно изучените – спомня си хелиофизикът Филип Чембърлин, говорейки, разбира се, не за щурма на Бастилията, а за слънчевата буря. – И това определи много детайли на последващите мисии по изучаването на Слънцето, включително и работата на сондата SDO.“
Според величината на достигнатия пик рентгеново лъчение „Бастилската буря“ е класифицирана като слънчево изригване от клас X5. Това са най-мощните изригвания, въпреки че са наблюдавани и по-мощни от X5 събития - да речем, през октомври 2003 г. е регистрирано изригване X28.
Бурята на Хелоуин (2003)
През октомври-ноември 2003 г. на Слънцето се разразява поредица от мощни изригвания и ги "гарнира" с коронално изхвърляне на маса.
НАСА нарича това събитие „Хелоуинските бури от 2003 г.“. Тези слънчеви изригвания довели до отмяна на полети, засегнали сателитните системи и причинили проблеми с електрозахранването в Швеция. Слънчевата атака също временно деактивирала обсерваторията SOHO, която се занимава с изучаване на Слънцето.
Полярни сияния над Северна Европа след изригванията от 2003 / Senior Airman Joshua / Public Domain
Най-мощното изригване в тази поредица се случило на 28 октомври 2003 г. Тя било толкова мощно, че претоварило датчика на космическия апарат, който измерва интензитета на изригванията. Датчикът се изключил на X28, което вече характеризира изригването като много мощно. Но проведено моделиране по-късно показало, че пиковата мощност на слънчевото изригване на 28 октомври 2003 г. е достигнала X45.
Хелоуинските изригвания стреснали учените не само със своята сила, но и с това, което може да се случи по време на слънчевия цикъл, когато активността на звездата би трябвало да бъде ниска. Това се случило приблизително 2-3 години след слънчевия максимум. През това "странно" за Слънцето време НАСА регистрирала 17 мощни изригвания.
Коледното изригване (2006)
На 5 декември 2006 г. е регистрирано изригване от клас X, мощността му е X9. Тогава НАСА регистрира срив във връзките между спътниците и Земята, както и прекъсвания в GPS системата, продължили 10 минути.
NOAA's Space Weather Prediction Center
Освен това слънчевата буря от 2006 г. повредила рентгеновия апарат, инсталиран на спътника GOES 13. Но апаратът все пак успял да направи снимка на изригването на звездата.
Железопътната буря (1921)
На 13 май 1921 г. астрономите откриват огромно петно на Слънцето, чийто радиус достига 150 хиляди километра. Ден по-късно се разразява геомагнитна буря, в резултат на която половината от цялата техника на централната железопътна линия на Ню Йорк излиза от строя. Освен това цялото Източно крайбрежие на САЩ остава без връзка.
NASA
Днес експертите смятат събитието от септември 1859 г. в Карингтън (САЩ), наричано супербуря, за най-мощната магнитна буря в историята на наблюденията. Но нови доказателства сочат, че магнитната буря през май 1921 г. може да е засенчила Карингтън по интензивност, причинявайки най-малко три големи пожара в Съединените щати, Канада и Швеция.
В статия, публикувана в списанието Space Weather, експертите преразгледали интензивността на събитието от 1921 г., известно като „железопътната буря“. Анализът показал, че последствията от „железопътната буря“ в Ню Йорк през 1921 г. са били толкова тежки, колкото и събитията в Карингтън. Факт е, че бурята от 1921 г. става причина за три големи пожара. Един от тях е причинен от скокове в електрозахранването в телеграфните кабели на гарата в Брустър, Ню Йорк, и води дотам гарата да изгори. Вторият е пожар, който унищожава телефонна централа в Карлстад, Швеция, а третият се случва в Онтарио, Канада.
Най-скъпото слънчево изригване (2022)
През февруари 2022 г. слънчево изригване унищожи 40 спътника Starlink. Тази мощна геомагнитна буря струва на компанията на Илон Мъск 50 милиона долара.
Известно е, че сателитите Starlink, подобно на други спътници в ниска околоземна орбита, са особено уязвими за геомагнитни бури. Тъй като са на 100-200 км над Земята, апаратите трябва да разчитат на бордови двигатели, за да устоят на гравитацията, докато не излязат на височина 550 км.
По време на геомагнитна буря земната атмосфера поглъща значителна част от енергията на изхвърлянето, което прави термосферата по-плътна. Последната започва на 80 км над Земята. По-плътната термосфера означава, че спътниците ще трябва да положат повече усилия, за да се задържат на място.
Official SpaceX Photos / CC0
Именно такава ситуация се случва през февруари 2022 г. Изстреляната партида сателити Starlink не успява да преодолее увеличеното съпротивление, причинено от геомагнитната буря: апаратите започват да падат обратно на Земята, изгаряйки в атмосферата.
Според общоприетата класификация слънчевите изригвания се класифицират като A, B, C, M и X. Първите три класа са най-слабите и могат да доведат до незначителни геомагнитни бури на Земята. По-сериозните изригвания са от клас M и X. Изригванията от клас X са най-силни и за щастие са най-редки. Всички класове слънчеви изригвания имат 9 нива на интензивност, но това не се отнася за изригванията от клас X, които може да имат повече.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Лудото космическо време сваля спътници от орбита. МКС също е изложена на риск
