Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Китай, Русия и Америка: Студена война в студен космос

29 април 2021, 17:32 часа • 4914 прочитания

Срокът на експлоатация на Международната космическа станция приключва. Русия вече обяви скорошното си оттегляне от проекта и началото на създаването на модул за нова орбитална станция. Китай също се активизира - той планира да завърши изграждането на китайската космическа станция още до края на тази година. Авторът Гордън Чанг, разказвайки в Newsweek за плановете на РФ, Китай и САЩ, е убеден, че в космоса пламва истинска студена война.

Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер

Още: Космологичната константа се оказа променлива

Тази седмица китайската ракета Changzheng 5 трябва да излети в космоса от космодрума Wenchang. Ако всичко върви добре, тя ще изведе 22-тонния модул Tianhe (Тянхе) в нискоземната орбита. Това ще бъде първият от трите модула, които ще формират гръбнака на третата космическа станция в Китай. Тя ще може едновременно да побере три "тайконавта". Първата партида от тях трябва да пристигне в орбита през юни.

Китай планира да изстреля 11 ракети в космоса преди края на годината, за да завърши изграждането на Китайската космическа станция (КKS). По отношение на масата космическата станция ще бъде шест пъти по-малка от Международната космическа станция (МКС), която е в орбита от 1998 г.

Китай също планира да пусне модул с оптичния телескоп Xuntian, който ще бъде с размерите на Хъбъл, но ще има 300 пъти по-голямо зрително поле. Той ще се намира само на няколкостотин километра от KKS.

Още: Лунен календар за 2025 г.

Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

Москва също се занимава активно с работа в космоса. Този месец руската телевизия, позовавайки се на вицепремиера Юрий Борисов, съобщи, че Русия ще се оттегли от програмата на МКС през 2025 година. Москва твърди, че тази станция, единствената останала в орбита, е крайно опасна.

Освен това Дмитрий Рогозин, ръководител на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“, публикува видео в Telegram миналата седмица, в което заяви: „Вече се работи по създаването на първия базов модул за новата руска орбитална станция. Този модул ще бъде пуснат през 2025 г.”

МКС е един от най-забележителните съвместни проекти между Русия и САЩ през последните години, така че отказът на Москва е много символичен.

По един или друг начин Русия няма да действа сама. Със съмнение за бъдещето на МКС поради почти изчерпването на ресурса й, може да има „пропуск в космическите станции“, както каза водещият на токшоуто Джон Бачелор тази седмица. Китайската космическа станция е построена с разчет за повече от 10 години експлоатация.

Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос

Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

И това не е единствената възможна празнина. Китай и Русия имат големи космически планове. Миналия месец те сключиха споразумение с отворен край за изграждане на една или повече лунни изследователски станции на повърхността на Луната, в нейната орбита или и двете. На 23 април на заседанието на Комитета на ООН за мирното използване на космическото пространство Китай и Русия поканиха и други страни да участват в създаването и експлоатацията на Международната научна лунна станция. По-рано Роскосмос отхвърли предложението на НАСА да участва в подобна лунна мисия.

Студената война в студеното космическо пространство се задава бързо. Китай със своите амбиции и пари и Русия със своите технологии се обединяват, за да предизвикат САЩ. Тези държави могат да заемат господстващо положение, особено ако успеят да привлекат и други държави за участие в планираните космически програми.

По-специално Китай със сигурност ще се опита да привлече чужди партньори на своя страна, за да откажат да участват в работата на МКС под ръководството на американците. Според Брандън Дж. Уайхърт, който наскоро написа книга „Победа в космоса. Как Америка да остане свръхдържава”, ако Китай постигне успех, тези страни ще „започнат да прехвърлят технология към нея в голям мащаб“. Според него, поради тези и други обстоятелства „китайските космически фирми ще станат по-конкурентоспособни от американските, което означава, че най-важната инфраструктура, поддържаща човешките дейности в космоса, може да стане не американска, а китайска“.

Тъй като китайската космическа програма се управлява от армията на страната, сътрудничеството на Пекин с Москва изглежда още по-опасно. Например изданието Weichert отбелязва, че китайската космическа станция ще има лазер. Пекин твърди, че лазерът е необходим за унищожаване на блуждаещи метеорити и космически отломки, които представляват заплаха за орбиталната станция. Това обаче са оръжия с двойна употреба и могат също да унищожат сателити на други страни.

Ричард Фишър, който работи във Вирджиния в Международния център за оценка и стратегия, каза пред Newsweek, че модулът, планиран да бъде изпратен на KKS, може да се използва за съхранение на оръжия и евентуално за нанасяне на удари по Земята от орбита.

В крайна сметка Китай може да построи две космически станции. Експертът от американската армия Фишер съобщава, че по време на Международния конгрес по астронавтика през 2014 г. китайски източник му е казал, че Пекин мисли за по-голяма станция от "второ поколение". По думите му подобни планове са съвсем логични, тъй като ракетата-носител Changzheng-9 ще бъде въведена в експлоатация през следващото десетилетие.

Китай има и други програми, които показват неговия ангажимент за надмощие в космоса. Например той планира да създаде „мега-съзвездие“ от 12 992 спътника, които ще се конкурират със сателитната система Starlink на SpaceX. Ако Китай успее, но Илон Мъск - не (на компанията му се противопоставят от регулаторите и конкурентите), Пекин вероятно ще се възползва от доминиращата позиция в комуникационните системи 5G и 6G.

В момента американският закон налага сериозни ограничения върху сътрудничеството с китайската космическа програма и много членове на научната общност са възмутени от тези сурови забрани, включително НАСА. Триша Лароуз от университета в Осло наскоро попита Scientific American: „Кога ще спрем да разглеждаме различията си и ще се съсредоточим върху общите позиции?“

Китай е много ясен, че е готов да си сътрудничи с учени от цял свят. Пекин дори дава на своите космически станции привлекателни имена. Първият модул се нарича "Tianhe", което означава "Небесната хармония". Вторият и третият основни модули са наречени "Wentian" и "Mentian" ("Небесен поход" и "Небе на мечтите").

Колко мило!

Китай нарича своя марсоход "Zhuzhong". Китайската новинарска агенция Синхуа обяснява, че това е богът на огъня, като чжу означава добри пожелания, а жун означава интеграция. Но китайските официални медии не казаха нито дума, че Чжужун е и богът на войната и богът на Южнокитайско море.

Южно Китайско море? Вселената е океанът, Луната са островите Diaoyu, а Марс е остров Huangyan, каза ръководителят на китайската лунна програма Йе Пейджиан през юли 2018 г. Huangyan е китайското име на плитчината Скарбъро. Скарбъро се намира в Южнокитайско море и Пекин вече взе този риф от Филипините.

За съжаление Zhuzhong е намек за това, което Китай ни е запазил в космоса.

Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес