Част от сигналите, излъчвани от базовите станции, достигат до съседни звезди. Докато планетата се върти, тяхната мощност се променя, позволявайки да се оцени разпространението на клетъчните мрежи и да се изясни плътността на населението в различни региони на планетата.
Мобилната връзка използва мрежа от базови станции. Днес тя покрива голяма част от земната повърхност, особено плътно в гъсто населените райони. Тези антени непрекъснато изпращат сигнали в диапазона на късите радиовълни. Част от тяхното излъчване попада в Космоса и ако има достатъчно чувствителни радиотелескопи, те може да бъдат открити от съседни звезди. Тази възможност е разгледана от авторите на нова статия, публикувана в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
А вие смятате ли, че са прости едноклетъчни?
Рамиро Сайде и колегите му отбелязали, че всяка базова станция излъчва сигнал с мощност от 100 – 200 вата и съвкупната енергия, която излъчват в Космоса, е на второ място след военните радари. Но диаграмата на насоченост на антените за мобилна връзка се отклонява предимно хоризонтално настрани, а не нагоре. Следователно за наблюдател в Космоса такъв източник ще бъде по-добре видим в тези периоди, когато се окаже до края на диска на въртящата се планета.
Учените демонстрирали, че при използването на големи интерферометърни радиотелескопи като бъдещия Event Horizon Telescope сигналите на мобилната мрежа могат да бъдат приети от близки звезди, включително Алфа Кентавър (на около четири светлинни години от Слънцето), звездата на Барнард (шест светлинни години) и HD 95735 (осем). Първата от тях се намира по-близо от останалите, но остава от страната на Южното полукълбо на Земята, където има много по-малко базови станции. Но от другите две звезди може да се видят мобилните сигнали на Северното полукълбо на нашата планета.
Какво ще се случи, когато пристигнат извънземни сонди?
Трудно е да си представим, че сигнал, получен от такова разстояние, би позволил на някого да подслушва разговорите на земляните. Профилът обаче трябва да се променя с въртенето на планетата, когато на хоризонта се появяват базови станции на различни страни и региони.
Теоретично това е достатъчно, за да се оцени разпределението на мобилните мрежи в съответното полукълбо. Въз основа на тези данни е възможно да се определи положението на моретата и сушата, гъстотата на населението и дори да се проследи как се променя то през годините.