Черните дупки, които се "хранят" със звездите си спътници, може да преминават през цикли, при които отделят мощно лъчение. Астрономите от Масачузетския технологичен институт са използвали рентгеновото ехо от тези цикли, за да картографират околната среда около черните дупки. Те също така са успели да преведат тези сигнали в звуци, съобщава Arstechnica.
"Смятаме, че черните дупки играят важна роля в еволюцията на галактиките. Черните дупки, които са част от двойна система заедно с придружаващата ги звезда, изглежда са „мини“ свръхмасивни черни дупки. Следователно, като разберем природата на изблиците в тези малки, близки системи, можем да разберем как подобни изблици в свръхмасивните черни дупки влияят на галактиките, в които се намират“, казва Ерин Кара от Масачузетския технологичен институт.
Погрешно е схващането, че черните дупки се държат като космически прахосмукачки, които жадно изсмукват всяка материя в заобикалящата ги среда. Всъщност те поглъщат само това, което преминава отвъд хоризонта на събитията, включително светлината. Това означава, че част от веществото на погълнатия обект се изхвърля в мощна струя. Този процес се случва и когато черната дупка поглъща своята звезда спътник. В резултат на това около черната дупка се образува пръстен от материя или акреционен диск, а самата черна дупка излъчва мощни рентгенови лъчи, а понякога - и радиовълни.
Тези рентгенови лъчи понякога могат да се отразят от акреционния диск, създавайки "ехо" от първоначалното излъчване. Откриването на това ехо позволява да се проследи как черната дупка еволюира, докато поглъща звездата.
Изследователите са открили 8 нови черни дупки в двойни системи, които излъчват рентгеново ехо. Всяка от тези черни дупки има маса, която съответства на 5 до 15 слънчеви маси, а придружаващите звезди в тези системи са с размерите на нашата звезда.
Учените са установили, че по време на поглъщането на звездната материя от черната дупка рентгеновата радиация се увеличава. И тук има бързи изблици на лъчение, които имат времеви цикъл и се повтарят. Последният изблик настъпва, когато черната дупка приключи с „обяда“ си, след което навлиза в „меко“ състояние с по-ниска енергия, като в крайна сметка се връща в състояние на покой.
Още едно постижение на учените е, че са успели да озвучат рентгеновото ехо на черна дупка, в която по-нискочестотната светлина съответства на звук с по-ниска височина.
