Необичаен кратер в дясната половина на Сърцето на Плутон привлече учените с изобилие от воден лед и дълбоки разломи. Изучаването му ще помогне да се разбере вътрешната структура на планетата джудже.
През 2015 г., прелитайки покрай Плутон, станцията New Horizons е направила снимки на планетата джудже и е събрала спектрални данни. Докато в социалните мрежи се обсъждаше появата на региона Томбо, оформен като „сърце“, учените търсеха криовулканични региони.
Криовулканите са подобни на обикновените вулкани, но вместо разтопена скала те изхвърлят смес от вода и лед. В Слънчевата система има доста от тях. Те са на някои спътници на Сатурн и Юпитер, на Церера и Плутон. Изследванията показват, че криовулканизмът играе значителна роля при формирането на повърхността на планетата джудже.
Огромният криовулкан в Сърцето на Плутон е открит от Дейл Круикшанг, планетолог в Изследователския център Еймс на НАСА, и колегите му.
ОЩЕ: Нито един от петте спътника на Плутон не се върти около него
Киладзе (в кръгчето) вероятно е суперкриовулкан на Плутон. Той съдържа разломни структури и колапсни ями, образувани чрез криовулканизъм. Формата на кратера (или калдера) изглежда изкривена, вероятно от вътрешни напрежения и тектонска активност. Изображение: New Horizons mission / D. P. Cruikshank
Околностите на кратера Киладзе привлекли вниманието на учените веднага след публикуването на наблюденията от станцията New Horizons. Съдейки по спектралния анализ, той е бил заобиколен от воден лед, докато по-голямата част от планетата джудже е покрита с ледове от метан и азот. Освен това този воден лед съдържа амоняк – елемент, който не може да остане на повърхността на планетата за дълго, защото лесно се разрушава под въздействието на космическите лъчи и ултравиолетовото лъчение.
Авторите разгледали версията Киладзе да се е образувал от падането на метеорит, но изкривената форма на кратера и признаците на тектонска активност в района показват различен произход – поради процеси в дълбините на планетата.
Кратерът Киладзе има овална форма – 46 километра дължина и приблизително 36 километра ширина. Той буквално седи „отгоре“ на неравния релеф и най-вероятно е много по-млад от този релеф. Авторите на изследването предполагат, че водният лед на повърхността е само на няколко милиона години.
„За двигател на вулканизма, който наблюдаваме в няколко региона на повърхността на Плутон, се смята вътрешната топлина. Но ние не знаем съществува ли глобален океан под повърхността, или просто малки кухини, пълни с вода и други съединения от времето, когато Плутон е имал горещо ядро“, обяснява авторът на изследването Дейл Круикшанк.
ОЩЕ: На Плутон има активни ледени вулкани, потвърдиха учени
Плутон има каменно ядро, заобиколено от леден слой. Все още не е ясно какво затопля този леден слой отвътре. Най-очевидното обяснение е разпад на радиоактивни елементи, но според изчисленията тяхната топлина вече не би трябвало да е достатъчна, за да поддържа вулканизма на Плутон в съвременната епоха. Учените се надяват, че криовулканичните региони ще помогнат да се определи източникът на топлина и вътрешната механика на планетата джудже.
