На фона на галопиращата инфлация, която удари както домакинствата, така и бизнеса, банковият сектор отчете рекордни печалби за миналата 2022 година – над 2 милиарда лева. Доходът от банкови такси играе съществена роля за постигане на този впечатляващ резултат.
В Министерството на правосъдието се обмисля решение, с което да бъде премахната една от многото излишни тежести, които ощетяват бизнеса в полза на банките. На фона на множеството предизборни изказвания, които само констатират огромната печалба на банковия сектор и обещават гилотиниране на банковите такси, министър Крум Зарков има възможност да вземе решение, което да бъде от реална полза на стартиращите предприемачи.
Става въпрос за премахване на една от задължителните банкови процедури, през които минават търговците, когато регистрират своите фирми. Това е изискването за откриване на специална банкова сметка с цел внасяне на капитала на фирмата, който има най-често има чисто символична стойност, съобщават от Обединение на свободните адвокати.
Съгласно статистиката на Агенция по вписвания, в България ежегодно се регистрират над 30 000 дружества с ограничена отговорност. Към настоящия момент, всички те заплащат такси за определен тип специални сметки, които само след няколко дни следва да бъдат закрити. „Така се получава, че за да внесе капитал от 2 лв., банката прибира от търговеца 45 лв.” – коментират предприемачите. Освен това, след 2017 година процедурата е и крайно затруднена – бъдещите търговци прекарват около 1 час в попълване на документи „на ръка”. Ако търговецът е чужденец и след това иска да открие обикновена сметка, то той следва да заплати между 50 и 300 евро за проучване и дори тогава няма гаранция, че услугата ще му бъде предоставена.
Идеята за отпадане на изискването за внасяне на капитала в банка се подкрепя и от адвокатските колегии. Те изтъкват, че към настоящия момент действат множество регулации, които поставят банките в съвсем различна позиция от времето, когато горепосочените текстове са намерили място в Наредбата. Република България все още разчита на чуждестранни инвестиции, но в същото време много инвеститори предпочитат да работят с банки в собствените си държави. Изискването за внасяне на дружествения капитал в банка води в клоновете на банките множество лица, които нямат реално намерение да влязат в клиентски отношения с тези банки. В същото време, самите банки следва да оформят голям обем документи и да изпълнят множество изисквания, за да отговорят на заявките за откриване на този тип сметки. Влагането на такъв ресурс от страна на банките и на търговците би имал смисъл единствено когато капиталът има по-съществена стойност или когато клиентът реално възнамерява да ползва услугите на банката. Практиката обаче показва, че огромната част от дружествата се регистрират с капитал, който има символична стойност, а самите банки макар да не отказват откриването на набирателни сметки, впоследствие отказват да влязат в отношения със същите лица. Констатира се, че в много случаи за банките е икономически неизгодно приемането на нови клиенти, като в най-голяма степен това важи за европейски граждани и чуждестранни лица, които не владеят български език.
Предложението е на Висшия адвокатски съвет и е подкрепено от множество неправителствени организации. „Министърът на правосъдието разполага с еднолична компетентност да реши въпроса, тъй като разпоредбите, изискващи участието на банка дори не се намират в закона, а са в подзаконов нормативен акт” – коментира адв. Явор Харизанов от платформата BezGishe.bg.
Освен, че бъркат в джоба на търговците, тези изисквания са и противоконституционни, защото спъват инвеститорите. Специалисти сочат, че банките не само събират такси от търговците, но в много случаи въпреки събраните такси им отказват съдействие с откриване на банковата сметка поради най-различни причини. В същото време, Конституцията гарантира правото на свободна стопанска инициатива, което следва да има абсолютен характер и според юристите не е допустимо да зависи от преценката на банките. Резултатът от всичко това е негативен за България - чуждестранните инвеститори остават с впечатление, че у нас съществува бюрокрация, а лошата оценка се прехвърля и върху икономиката ни. Гражданите на ЕС приемат, че след като са нежелан клиент за българските банки, то те не са желани и от българската държава. Много от тези търговци, смятат себе си за коректни данъкоплатци и търсени търговски партньори.
Направените предложения предвиждат, в случаите когато учредителният капитал е под 10 000 лв., внасянето му да може да става и без участието на банка. Адвокатските колегии подкрепят идеята и сочат, че не е допустимо правото на едно лице да извършва търговска дейност да бъде поставено в зависимост на благоволението на банките.
