Малкият ледников период е бил един от най-студените периоди за последните 10 000 години. Това е бил период на застудяване, който е бил особено осезаем в Северния Атлантик. Застудяването, чиито точни срокове учените все още изясняват, но което очевидно е започнало преди около 600 години, е станало причина за слаби реколти, глад и пандемии из цяла Европа, довели до страданията и смъртта на милиони хора.
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Изследователи от Масачузетския университет в Амхърст (UMass) са потърсили отговор на стария въпрос от историческата климатология: какво е предизвикало Малкия ледников период, продължил от XIV до XIX век?
Като се започне от средата на IX век, в Англия и Франция се е формирала устойчива снежна покривка. От зимата на 1314-1315 г. силни студове започнали да връхлитат Европа. Те довели до измирането на плодородни градини и лозя в Англия, Шотландия, Франция и Германия.
Какво е станало причина за такива сериозни климатични промени? Отговорът, който получили учените, е парадоксален: причина е било временно затопляне в Северноатлантическия регион. Учените са публикували своите изводи в статия в Science Advances.
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
Използвайки много подробни исторически записи, учените са открили, че е имало необичайно силно пренасяне на топла вода на север в края на XIV век, което е достигнало своя пик около 1380 г. В резултат на това водите на юг от Гренландия и Северните морета са се затоплили повече от обичайното.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
Обикновено топлата вода от тропиците тече на север по крайбрежието на Северна Европа и когато достигне по-високи географски ширини и се срещне с по-студените арктически води, тя губи топлина и става по-плътна, което я кара да се спуска на дъното на океана. Тези дълбоки водни течения след това се движат на юг по крайбрежието на Северна Америка и продължават да циркулират по целия свят.
В края на XIV век циркулацията по този цикъл се е увеличила значително. Това означава, че много повече топла вода е започнала да се движи на север, което от своя страна е довело до бърза загуба на арктическа ледена маса. В продължение на няколко десетилетия в края на XIV и XV век огромни количества лед са били изхвърлени в Северния Атлантик, което не само е охладило водите му, но е намалило и концентрацията на сол. Това в крайна сметка е довело до колапс на циркулацията. Именно този срив е предизвикал тогава значителното застудяване.
Изследователите отбелязват, че сега глобалното затопляне е съкратило значително количество от арктическите ледове, затова събитие, аналогично на това, което се е случило през XV век, е слабо вероятно. „Но ние трябва да следим натрупването на прясна вода в морето Бофорт, северно от Аляска, която се е увеличила с 40% за последните две десетилетия. Нейният пренос в приполярния Северен Атлантик може да окаже силно влияние на водната циркулация в океаните“, отбелязват учените.
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора
Съществуващите климатични модели не отразяват тези събития достатъчно надеждно. Затова учените може да недооценяват мащабите на бъдещата загуба на маса от ледения щит на планетата. Авторите стигат до извода, че съществува остра необходимост от уточняване на прогнозите и преразглеждане на климатичните модели на съвремието.
