Проф. Питър Уодхамс от Кембриджкия университет е прогнозирал сроковете, в които Арктика за първи път за последните 100 000 години напълно ще се освободи от ледовете, пише The Independent.
Уодхамс смята, че Арктика ще загуби ледената си покривка тази или следващата година. Ученият е направил своите изводи въз основа на съществуващите темпове на топене на ледената покривка в Северното полукълбо и данните от Националния център за сняг и лед в САЩ.
Според тях преди 30 години максималната площ на ледената покривка на Арктика (през зимата) е била 12,7 милиона кв. км. През 2016 година този показател е бил равен на 11,1 млн. кв. км.
Разликата от 1,6 млн. кв. км е сравнима с площта на шест такива страни като Великобритания. Рекордно ниският показател от миналата година е 3,4 млн. кв. км и според учения към края на лятото – началото на есента той може да бъде надминат, когато площта на ледовете достигне само един милион квадратни километра или дори нула.
В случай че не се стопи целият лед, то остатъците ще бъдат концентрирани в северната част на Канада сред множеството острови, докато в по-близката до Русия акватория няма да остане лед.
За последен път според оценките Арктика е била изцяло свободна от ледовете преди 100-120 хиляди години.
Топенето на арктическите ледове ще доведе до повишение на средногодишните температури с 0,6 градуса по Целзий, смята Уодхамс. С неговата прогноза е съгласен и колегата му Питър Глейк. Той обаче смята, че пълното разтапяне няма да настъпи толкова скоро.
Проф. Дженифър Франсис от университета Рутгерс (САЩ) също смята, че северната част на планетата ще се освободи изцяло от ледовете към 2030-2050 година.