Над половин милион лева влага Изпълнителната агенция "Околна среда" (ИАОС) в проучване за разпространението на инвазивни чужди видове в България. Днес тя обяви обществена поръчка, чрез която да избере изпълнител на мащабното проучване.
Още: Прогноза за времето - 26 декември (четвъртък)
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Той ще получи задача да събере достатъчно данни и информация, необходими за управление на популациите на инвазивните чужди видове, за намаляване или премахване на негативното им въздействие върху биологичното разнообразие, свързаните екосистемни услуги, в това число и върху човешкото здраве и икономиката. Трябва да изработи методики за мониторинг на инвазивните чужди видове, за оценка на тяхното въздействие, анализ на наличната информация за разпространението им в България. Също така да разработи правила за верификация на първичните данни, да проведе теренни проучвания и да анализира събраните първични данни.
Защо?
Припомняме, че още през 2021 г. от Южноцентралното държавно предприятие в Смолян алармираха за опасен девесил, плъзнал из цяла България.
Инвазивните чужди видове са пренесени извън техните естествени територии на разпространение в резултат от дейността на човека, размножават се самостоятелно и застрашават местното биологично разнообразие. В някои случаи представляват опасност за здравето на хората. Унищожават полезни местни видове и ценни местообитания. Притежават потенциал да причинят дори катастрофален ефект върху земеделието и икономиката.
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Едни от най-опасните видове, с най-голямо находище в България от Гигантски и Сосновски хераклеум (девесил), се намира на територията на ДГС "Борино", а по течението на реките "плъзва" и се разпространява към околните стопанства. Още: Ботаникът Михаела Йорданова: Загубите от инвазивни видове се изчисляват в трилион долара
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
По думите на ботаника Михаела Йорданова, въпреки свършената огромна по обем дейност за информиране на обществеността досега, темата все още остава встрани от гражданите, особено от земеделците, фермерите и малките стопани на горски, земеделски и вилни имоти.
"Може би хората не осъзнават, че тези видове не са само научен проблем, а са бъдещ проблем на всеки един стопанин, защото те не се интересуват от имотни граници. Независимо откъде са тръгнали, се разпространяват, навлизайки в съседни територии и грижа на всеки стопанин е да реагира в границите на имота си. Ситуацията край с. Борино, например, се задълбочава всяка изминала година", коментира експертът.
Йорданова обясни, че инвазивните чужди видове са се появили в България основно с човешки дейности като транспорт, движение на селскостопански стоки и суровини, корабоплаване, глобална търговия с дървен материал и градински растения, туризъм. Също така с отглеждането на екзотични домашни любимци, като червенобузата костенурка, засаждане на декоративни градински, лечебни и селскостопански растения, като кактуси от род Опунция например и медоносните Асклепиас, Салкъм.
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Използваните като противоерозионни дървета и храсти като Салкъм, Черна акация, Ясенолистен клен днес за повечето хора са част от естествената ни флора, но те са завзели територии от местните видове.
Още: Ботаникът Михаела Йорданова: Загубите от инвазивни видове се изчисляват в трилион долара
