Преди 10 години изследователи от САЩ и Израел установиха, че бързото затопляне в Арктика е свързано с по-честите екстремни метеорологични явления, включително сурови зими, в Северното полукълбо. Това откритие предизвика много дискусии. В нова статия климатолозите потвърждават предишните си открития за някои райони.
Арктика се затопля по-бързо от всеки регион на планетата. В същото време метеорологичните бедствия се увеличават в някои места на Северното полукълбо: урагани, бури, екстремни горещи вълни и – колкото и да е странно – изключително студени зими.
Преди 5,5 млн. години Средиземно море е пресъхнало: Отрезвяващи уроци за човечеството днес
През 2023 г. САЩ регистрираха рекорд по брой климатични събития с катастрофални последици. Щетите наближиха 100 милиарда долара. Повечето от тях – от силни гръмотевични бури. Броят на екстремните метеорологични явления, които всеки път струват на икономиката на Съединените щати милиарди долари, се е утроил от началото на 80-те години на миналия век, според големия застраховател Munich Re.
Все още не е ясно до каква степен драматичното топене на Арктика е свързано с нарастващата интензивност на климатичните бедствия. Учените се интересуват особено от възможните механизми за обратна връзка.
Данните показват, че вместо една причина действат различни фактори, които се променят сезонно и всеки регион има свои собствени. Най-общата хипотеза гласи, че ускореното затопляне в Арктика предизвиква отложен отговор в извънтропичната атмосферна циркулация, проявяваща се в промени в струйните течения. Това от своя страна води до устойчиви режими в средните ширини, като например блокиращи явления.
В нова научна статия, публикувана в списанието Communications Earth & Environment, климатологът Джуда Коен от Масачузетския технологичен институт и негови колеги от компанията Atmospheric and Environmental Research и Центъра за изследване на климата Удуел (САЩ) са разширили и усъвършенствали статистическия анализ на връзката между показателите затопляне в Арктика и екстремни зимни явления.
В основата на изследването са наблюдения от мрежа от метеорологични станции в Съединените щати и Натрупан индекс на тежестта на зимния сезон (AWSSI). Авторите адаптирали тези данни към реанализа ERA5, представляващ най-пълният модел на климатичните параметри на Земята, който съчетава експериментални и прогнозни данни. Избраният период за изследването е от декември до февруари в Северното полукълбо.
Водорасли под морския лед в Арктика представляват голяма заплаха за хората
Анализът потвърдил по-ранните изводи, че по-високите температури в Арктика положително корелират с по-суровите зими в северните и източните Съединени щати, Северна и Източна Европа и Северна Евразия. Връзката е по-слаба за градовете с морски климат, включително части от Западното крайбрежие на САЩ, Западна Европа и Източна Азия.
Новото изследване показва също, че в голяма част от Европа и Арктика променливостта на времето се е снижила през XXI век. В същото време на големи площи, напротив, променливостта се е увеличила, особено в Източна Азия и средните ширини на Северна Америка. Според изследователите това показва метеорологични удари (weather whiplash), тоест рязка промяна на зимните условия, и това се отнася за гъсто населени, предимно земеделски региони.
