Обичайният бизнес подход на глобалната икономика към изменението на климата доведе до влошаване на "жизнените показатели" на Земята до рекордни нива, твърди влиятелна група учени, предупреждавайки, че няколко повратни климатични моменти вече са застрашаващи.
Изследователите, част от група от над 14 000 учени, подписали инициатива за обявяване на световна извънредна климатична ситуация, заявиха, че правителствата постоянно не успяват да се справят с основната причина за изменението на климата: "прекомерната експлоатация на Земята".
След подобна оценка през 2019 г. те отбелязаха "безпрецедентен скок" на свързаните с климата стихийни бедствия, включително наводнения в Южна Америка и Югоизточна Азия, рекордни горещи вълни и горски пожари в Австралия и САЩ и опустошителни циклони в Африка и Южна Азия.
От 31 "жизненоважни показатели" - ключови показатели за здравето на планетата, които включват емисии на парникови газове, дебелината на ледниците, обема на морски лед и обезлесяване - те откриха, че 18 са достигнали рекордни максимални или минимални нива, посочва БГНЕС.
Например, въпреки спадът в замърсяването, свързан с пандемията, нивата на атмосферния въглероден диоксид (CO2) и метан достигнаха рекордни нива през 2021 г.
И Гренландия, и Антарктида наскоро регистрираха рекордно ниски нива на ледена маса, а ледниците се топят с 31% по-бързо, отколкото преди 15 години, твърдят учените.
Както затоплянето на океана, така и глобалното морско ниво поставят нови рекорди от 2019 г., а годишният процент на загуби на дъждовните гори в Амазония достигна 12-годишен максимум през 2020 г. Това кара части от Амазония да се превръщат в източник на въглерод, вместо да поглъщат газа от атмосферата и да осигуряват кислород.
Животновъдството като брой крави и овце сега е на рекордно ниво - на Земята има над четири милиарда екземпляра от тези видове и те са с маса, надвишаваща масата на всички хора и диви сухоземни бозайници, взети заедно.
Тимъти Линтън, директор на Глобалния системен институт на университета в Ексетър, и съавтор на изследването, каза, че скорошната рекордна гореща вълна в западните Съединени щати и Канада показва, че климатът вече е започнал да се "държи по шокиращ, неочакван начин".
"Трябва да отговорим на доказателствата, че достигнахме критичните точки в климата, предприемайки спешни действия за декарбонизация на световната икономика и започване на възстановяване, вместо да унищожаваме природата", убеден е той.
Част от предупрежденията - топенето на ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика сега могат да бъдат необратими в мащаб от векове, независимо от това как или ако човечеството намали своите емисии. Нарастващото намаляване на кислород и затоплянето на океаните заплашват кораловите рифове с топла вода, на които половин милиард души разчитат за храна, доходи и защита от бури.
"Предвид тези тревожни събития се нуждаем от кратки, чести и лесно достъпни актуализации относно климатичните извънредни ситуации", се казва в изследването, публикувано в списанието BioScience.
Авторите повтарят предишните призиви за трансформационни промени в шест области: отказване от изкопаемите горива, намаляване на замърсителите, възстановяване на екосистемите, преминаване към растителна диета, отдалечаване от неопределени модели на растеж и стабилизиране на човешката популация. Те също така призоваха образователна програма за изменението на климата да бъде включена в основните учебни програми на училищата в световен мащаб, за да се повиши осведомеността.
В най-близко бъдеще те предложиха три спешни реакции при извънредни климатични ситуации. Те са "значителна цена на въглерода", глобално постепенно премахване и забрана на изкопаемите горива и разработване на стратегически климатични резерви като възстановяване и поддържане на поглъщатели на въглерод и горещи точки за биологично разнообразие.
"Трябва да спрем да третираме климатичната извънредна ситуация като отделен проблем – глобалното затопляне не е единственият симптом на нашата стресирана система Земя. Политиките за борба с климатичната криза или други симптоми трябва да отстранят първопричината: свръхексплоатацията на планетата от човека", каза Уилям Рипъл, изтъкнат професор по екология в Колежа за горско стопанство към държавния университет в Орегон.