Екстремните валежи, причинили смъртоносни наводнения в Западна Германия и Белгия, са толкова тревожни, че много хора в цяла Европа се питат дали климатичните промени наистина са виновни за тях. Това пишат Айла Бини и Кейт Абнет за Ройтерс в своя статия, представена от БГНЕС.
Учените отдавна твърдят, че изменението на климата ще доведе до повече валежи, но определянето на ролята му в безмилостните дъждове от миналата седмица ще отнеме поне няколко седмици, казаха учените.
"Наводнения винаги е имало и те са като случайни събития, като хвърляне на зарове. Но ние сме променили шансовете за хвърляне на заровете", каза Ралф Туми, учен по климата в Империал Колидж в Лондон.
Откакто започнаха валежите, водата преля бреговете на реките и каскадно премина през общностите, като събори телефонни кули и домове по пътя си. Към събота по местно време най-малко 170 са загиналите, а още стотици са изчезнали.
Потопът шокира мнозина. Германският канцлер Ангела Меркел нарече наводненията катастрофа и обеща да подкрепи засегнатите в тези "трудни и страшни времена". Тя призова също за спешни мерки по климата.
Като цяло нарастващата средна глобална температура - сега с около 1,2 градуса по Целзий над средната от прединдустриалните нива - прави проливните дъждове по-вероятни, според учените. По-топлият въздух задържа повече влага, което означава, че в крайна сметка ще се отдели повече вода. Повече от 15 см дъжд напои германския град Кьолн във вторник и сряда.
„Когато имаме тези обилни валежи, тогава атмосферата е почти като гъба - стискате гъба и водата изтича“, каза Йоханес Куас, професор по теоретична метеорология в Лайпцигския университет.
Повишаването на средната глобална температура с един градус увеличава способността на атмосферата да задържа вода със 7 процента, казаха учените, повишавайки шанса от обилни валежи. Други фактори като особеностите на района и системите за въздушно налягане, също определят начина, по който се засягат специфичните райони.
Герт Ян ван Олденборг от World Weather Attribution, международна научна мрежа, която анализира как изменението на климата може да е допринесло за конкретни метеорологични събития, заяви, че очаква, че може да отнеме седмици, за да се определи връзката между дъждовете и изменението на климата.
„Бързи сме, но не сме толкова бързи“, каза Ван Олденборг, климатолог от Кралския холандски метеорологичен институт.
Ранните наблюдения предполагат, че дъждовете може да са били насърчавани от система с ниско налягане, позиционирана над Западна Европа в продължение на дни, тъй като тя е била блокирана да се движи на изток и север.
Наводненията следват само седмици след като рекордна гореща вълна уби стотици хора в Канада и САЩ. Оттогава учените твърдят, че екстремните горещини биха били "практически невъзможни" без изменението на климата, което прави такова събитие поне 150 пъти по-вероятно да се случи.
Европа също беше необичайно гореща. Финландската столица Хелзинки, например, регистрира най-изгарящия юни от 1844 г. насам. Дъждовете тази седмица счупиха рекордите за валежи и ниво на реките в райони от Западна Европа.
Въпреки че изследователите прогнозират влошаване на времето от климатичните промени от десетилетия, някои казват, че скоростта, с която тези стихии удрят, ги е изненадала.
"Страхувам се, че се случва толкова бързо", каза Хейли Фаулър, хидроклиматолог от университета в Нюкасъл във Великобритания, отбелязвайки "сериозните рекордни събития по целия свят в рамките на седмици едно от друго".
Други казаха, че валежите не са толкова голяма изненада, но че предполагаемият брой на жертвите показва, че в районите липсват ефективни системи за предупреждение и евакуация, за да се справят с екстремни метеорологични събития.
„Валежите не са равносилни на бедствие“, каза Туми. "Това, което е наистина обезпокоително, е броят на смъртните случаи... Това е сигнал за събуждане."
Тази седмица Европейският съюз предложи множество климатични политики, насочени към намаляване на емисиите от затоплянето на планетата до 2030 г. Намаляването на емисиите е от решаващо значение за забавяне на климатичните промени, каза Стефан Рамсторф, океанограф и учен по климата в Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам.
"Вече имаме по-топъл свят с топящ се лед, надигащи се морета, по-екстремни метеорологични явления. Това ще бъде с нас и със следващите поколения", каза Рахмсторф. "Но все пак можем да предотвратим много по-лошото."
