Какви са предимствата на биологичното земеделие

Органичното производство е синоним на здраве и инструмент в борбата с климатичните промени. Това пише в своя статия Надежда Шопова, автор в Климатека и асистент в секция Климат в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По образование е инж. агроном със специалност Лозаро-градинарство, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.

Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно

Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Накратко за биологичното земеделие

Известни са много дефиниции за биологичното земеделие, обединени около тезата, че тази структура не разчита на външни селскостопански ресурси. Това е система, която започва да отчита потенциалните екологични и социални въздействия, като елиминира използването на синтетични суровини като синтетични торове и пестициди, ветеринарни лекарства, генетично модифицирани семена и породи, консерванти, добавки и облъчване.

Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена

Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари

Те се заменят с управленски практики, които поддържат и повишават дългосрочното плодородие на почвата и предотвратяват вредители и болести, като следва да се адаптират към локалните климатични особености.

“Това се постига чрез използване, когато е възможно, на агрономични, биологични и механични методи, за разлика от използването на синтетични материали, за да се изпълни всяка специфична функция в системата.“

Снимка: iStock

Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника

Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора

Системите и продуктите за биологично земеделие невинаги са сертифицирани и последните се наричат „несертифицирано биологично земеделие или продукти“. Това изключва селскостопанските системи, които не използват синтетични суровини по подразбиране (например системи, които нямат практики за изграждане на почва и деградират земята).

Предимства на биологичното производство

Едно от основни предимства на биологичното земеделие е, че не замърсява с химикали храната, грижи се за почвеното здраве и чистотата на водите.

Използваните химически елементи в органичните ферми са с природен произход или биопрепарати с доказана екологична безопасност. При конвенционалното земеделие всяка година постъпват не по-малко от 314 000 т. отрови в околната среда (Каров, Андреев, 2000), което има негативно въздействие върху околната среда. Намалява се загубата на минерални вещества от почвата, което е полезно за поддържане на баланс.Някои изследвания посочват, че около 50% от замърсяването на река Дунав с нитрати и фосфати е в резултат на интензивното земеделие в Северна България (Каров, Андреев, 2000). При биопроизводството липсата на нитратно замърсяване запазва качеството и чистотата на почвата, подпочвените води и водните площи. За подхранване се използва органична материя. Потенциалните загуби на азот и азотни продукти, които замърсяват околната среда, са 24 кг/дка при конвенционално и 12,4 кг/дка при биологични ферми (Каров, Андреев, 2000). Биологичните ферми подобряват почвената структура и поддържат баланса на почвените микроорганизми. В много земеделски райони замърсяването на подземните води със синтетични торове и пестициди е основен проблем. В биологичното земеделие те се заменят с органични торове (компост, животински тор, зелен тор) и чрез използването на по-голямо биоразнообразие (по отношение на култивирани видове и постоянна растителност), се постига подобряване на структурата на почвата и водата инфилтрация. Добре управляваните органични системи задържат хранителни вещества и намаляват риска от замърсяване на подземните води. В някои области, където замърсяването е реален проблем, преминаването към биологично земеделие се препоръчва силно като възстановителна мярка (напр. от правителствата на Франция и Германия). Един европейски проект с цел насърчаване на повторното използване на вода, в който България и района на Пловдив участва, е SuWaNuEurope – International waterprojectsinPlovdiv, Bulgaria | Suwanu (suwanu-europe.eu)

Предимства в борбата с климатични промени

Биологичното земеделие намалява използването на енергия чрез минимализиране на агрохимическите нужди, които изискват производството на големи количества изкопаеми горива. Този тип производство допринася за смекчаване на парниковия ефект и климатичните промени чрез способността си да улавя въглерод в почвата. Много практики на управление, използвани от биологичното земеделие (напр. минимална обработка на почвата, връщане на растителни остатъци в почвата, използване на покривни култури и ротации и по-голямо интегриране на азотфиксиращи бобови растения), увеличават връщането на въглерода в почвата, повишавайки продуктивността ѝ в полза на съхранението на въглерод. Редица проучвания показват, че съдържанието на органичен въглерод в почвата при биологично земеделие е значително по-високо. Неслучайно почвата е наречена ”живата кожа на планетата” и определена от учените като ключов инструмент в борбата с климатичните промени.

Биологичното земеделие се характеризира с по-добра устойчивост

Климатичните промени оказват влияние върху производството на хранителни продукти по принцип.При поливни условия преминаването към биологично земеделие обикновено води до идентични добиви. В условия на оптимално естествено овлажняване органичното производство има потенциал за увеличаване на добивите. Всъщност повечето стопанства с множество култури показват по-високи добиви по отношение на общата реколта от единица площ. Тези предимства на добива се дължат на по-ефективното използване на хранителни вещества, вода и светлина и на комбинация от други фактори като въвеждането на нови регенеративни елементи във фермата (напр. бобови растения). Резултатите обикновено варират според управленските умения и екологичните знания. Важна, от гледна точка на инвестициите, е собствеността на земеделската земята. Биологичните ферми отглеждат различни култури и добитък, за да оптимизират конкуренцията за хранителни вещества и пространство между видовете: това води до по-малък шанс за ниска продукция или неуспех при всички тях едновременно.

Друг ключов момент е опазване на биоразнообразието

Фермите със смесен характер, които съчетават растениевъдни и животновъдни дейности са благоприятни за животните, растенията, почвата и климата. По този начин се осъществява поддържане на цикличните процеси, характерни за естествените екосистеми. Биологичните земеделски производители са едновременно пазители и потребители на биоразнообразието на всички нива. На генно ниво се предпочитат традиционните и адаптирани семена и породи поради тяхната по-голяма устойчивост на болести и климатичен стрес. На ниво видове, разнообразието от растения и животни оптимизират цикъла на хранителни вещества и енергия за селскостопанско производство. На ниво екосистема, поддържането на естествени зони в и около органични полета и липсата на химикали създават подходящи местообитания за дивата природа. Включването на малко използвани видове (често като ротационни култури за поддържане на плодородие на почвата) намалява ерозията на агробиоразнообразието, създавайки по-здравословен генофонд – основа за бъдеща адаптация. Структурите, осигуряващи храна и подслон привличат нови или повторно колонизиращи се видове в органичната зона (както постоянни, така и мигриращи), включително дива флора и фауна (напр. птици) и организми, полезни за органичната система като опрашители и естествени врагове на вредителите. Поне 766 научни доклада, стигат до заключението, че биологичното земеделие произвежда повече биоразнообразие за разлика от другите земеделски системи. Много често на принципа „растения помагат на растения“ се използват широк набор от култури; смесени посеви, медоносни и лечебни растения, полезни видове, полезащитни пояси. Смесени бобови площи са среда за разнообразни насекоми и птици. Липсата на пестициди опазва естествените ентомофилни насекоми и медоносните пчели.

Голямо предимство на органичното производство са екологичните услуги

Въздействието на биологичното земеделие върху природните ресурси благоприятства взаимодействията в рамките на агроекосистемата, които са жизненоважни както за селскостопанското производство, така и за опазването на природата и климата. Получените екологични услуги включват почвообразуване и стабилизиране на почвата, рециклиране на отпадъци, сепарация на въглерод, цикъл на хранителни вещества, хищничество, опрашване и местообитания. Избирайки биологични продукти, потребителят насърчава по-малко замърсяваща земеделска система. Намаляват се скритите разходи на селското стопанство за околната среда по отношение на деградацията на природните ресурси.

Не е без значение и почвеното плодородие и баланса на почвените организми за пълноценна хранителна среда на кореновата система.

Практиките за изграждане на почвата като сеитбообороти, взаимно отглеждане на култури, симбиотични асоциации, покривни култури, органични торове и минимална обработка на почвата са централни за органичните практики. Те насърчават почвената фауна и флора, подобрявайки образуването и структурата на почвата и създавайки по-стабилни системи. На свой ред се увеличава кръговрата на хранителните вещества и енергията и се подобряват способностите на почвата за задържане на хранителни вещества и вода. Продължителността на времето, през което почвата е изложена на ерозионни сили, се намалява, а продуктивността ѝ нараства. Тук трябва да се посочи ролята на сеитбообращенията, зеленото торене, употребата на органични торове. За почвата е от особено значение затревяването и чимовата покривка. В литературата се посочва, че ерозията при биологичните ферми е до 4 пъти по-малка (Каров, Андреев, 2000). Износът на хранителни вещества от културите обикновено се компенсира от възобновяеми ресурси, получени от фермата, но понякога е необходимо органичните почви да се допълват с калий, фосфат, калций, магнезий и микроелементи от външни източници (6). Някои плевели с дълбока коренова система се използват за изваждане на минерални вещества от дълбочина. В резултат на създаването на хармония, особено при трайни насаждения, биосистемите са по-устойчиви и се справят с болестите и неприятелите, включително и при стресови условия на средата. Тук отново водеща роля имат сеитбообращенията, почвообработките, азотфиксиращи растения и конкуренти на плевелите, пашата от животни.

Снимка: iStock

Счита се, че биологичното земеделие има добри възможности за намаляване на консумацията на енергия наполовина.

Вместо вложената енергия за производство на синтетичен тор, органичното земеделие залага на азотфиксацията, рециклирането на хранителни отпадъци и употребата на оборски тор. С липсата на пестициди се спестяват няколко механизирани обработки. Това е още един плюс в борбата с климатичните промени.

Може да се каже, че дворният тип земеделие в много отношения се доближава до биологичното производство. У нас напоследък се забелязва връщане на хората към природата и селото. Много български села, поради естествената си изолация и трудна достъпност, са запазили естествената си чистота и биоразнообразие и имат бъдеще в отглеждането на храна по органичен начин. Дворното земеделие и биологичните ферми по естествен път стигат до необходимостта от рециклиране на отпадъци и ограничаване употребата на пестициди. В градината и личното стопанство затварянето на циклите са необходимост и улеснение.

У нас напоследък се забелязва връщане на хората към природата и селото. 

Могат да се идентифицират 3 вида стимули, на които да разчита биологичното земеделие:

1. Потребителско или пазарно биологично земеделие – продуктите са ясно идентифицирани чрез сертифициране и етикетиране. Потребителите вземат съзнателно решение за това как тяхната храна се произвежда, обработва и предлага на пазара. Следователно потребителят има силно влияние върху биологичното производство.

2. Биологично земеделие, организирано от услуги – в страни като тези от Европейския съюз (ЕС) се предлагат субсидии за биологично земеделие за генериране на екологични стоки и услуги, като например намаляване на замърсяването на подземните води или създаване на по-биологично разнообразен пейзаж.

3. Биологично земеделие, задвижвано от фермери – някои фермери смятат, че конвенционалното земеделие е неустойчиво и са разработили алтернативни начини на производство, за да подобрят здравето на семейството си, селскостопанската икономика и/или своята самостоятелност. В много развиващи се страни биологичното земеделие е възприето като метод за подобряване на продоволствената сигурност на домакинствата или за постигане на намаляване на разходите за суровини. Продуктът не е задължително да се продава на пазара или се продава без ценово разграничение, тъй като не е сертифициран. В развитите страни малките фермери формират директни мрежи за доставка на несертифицирана биологична продукция на потребителите. Извън Европа, например в САЩ, фермерите, които продават малки количества биологични продукти, са официално освободени от сертифициране.

Състояние на биологичното земеделие у нас

Екологичното здраве и изменението на климата са два от основните проблеми на съвременния свят. Възниква необходимостта антропогенното въздействие да бъде пренасочено към алтернативни форми на конвенционалното земеделие. На фона на завишените изисквания към качеството, чистотата и вкуса на храната и тревожната информация, свързана с остатъчни количества от пестициди, нитрати, хормони и други, произведената по биологичен способ храна, става все по-желана от потребителите както в света и Европа, така и у нас. Световните експерти нареждат органичното земеделие сред методите за борба с климатичните промени не само заради щадящия му природата ефект, но и заради по-добрата устойчивост на този тип системи. Затова препоръките и политиките и в регионален план са насочени към увеличаване на дела на площите без или с минимална употреба на пестициди. Трябва да се направи уточнението, че в статистиката са включени само стопанства, които отговарят на нормативните документи и изисквания. Тези разпоредби не са обект на този анализ, но всеки, който се интересува може да намери информация на сайта на МЗГХ тук.

Състояние на биологичното растениевъдство у нас

Съгласно последния публикуван аграрен доклад на страната (Фиг. 1), площите с растениевъдна продукция, отглеждана по биологичен начин са 3,2% от всички земеделски площи през 2018 г. Тези стойности се променят негативно през следващата година, което като дял е 2,3% от общите площи.

Фигура 1. Площи в система на контрол, в т.ч. „в преход“ и „биологични“ ха по данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за периода 2018 – 2020 г.

При зърнено-житните култури се наблюдава понижение на производството с 6,3% през 2020 г., спрямо 2019 г. Площите с маслодайна роза, ароматни култури, медицински растения и подправки са с 1,2% под нивото от предходната година. При площите с трайни насаждения в система на контрол се наблюдава понижение с 6,3% спрямо 2019 г., а тези с пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди се свиват с 20,4%. Повишаване в сравнение с предходната година се отчита по отношение на площите с постоянни ливади и пасища – 10,3%, както и при културите за зелено – 7,5%.

Българските сортове са подходящи за биопроизводството, а добрите агроклиматични дадености на страната са причина за добрия вкус и на редица чужди сортове. С увеличаване на температурния потенциал на страната в последните десетилетия и в условия на напояване, българските плодове и зеленчуци отгледани по биологичен начин се определят от специалистите като наша запазена марка. С основно значение за пълноценното и разнообразно хранене у нас са биологичните, листни салати през зимния период и българските, слънчеви домати през лятото. От зелените салати за биологично производство са подходящи сортове “Зимна маслена глава”, „Батавия“ и червената къдрава салата „Лолоросо“. И при трите варианта отглежданите с някои видове биологични торове се наблюдава по-добра устойчивост, по-добри физиологични показатели и жизненост и дори по-висока продуктивност спрямо растенията, отглеждани с помощта на комбинирани торове (Chipilskietal, 2020).

Доматите „Розова магия“ са високодобивни, индетерминантни (колови), средноранни с мощно стъбло. Сорт „Розова магия“ е устойчив на икономически значими болести и е толерантен към алтернария, септориоза.Плодовете са едрите и вкусни, непукливи, нежно розови със средно тегло между 350 гр. и 500 гр. Подходящи са за средноранно производство на открито на опорна конструкция или в полиетиленови оранжерии. Сортът е издръжлив на високи температури, които напоследък, с увеличаването на глобалните температури, са обичайно явление и в България. Подходящи за биоземеделие са и розовите домати сорт “Ръгби”, които се утвърдиха на българския пазар.

Добре известно е, че азотното предпролетно подхранване на житните култури със синтетични торове е пряко свързано с добива. Въпреки това и при тези култури има интерес към биологично отглеждане. Един от добрите пшенични сортове, който освен устойчивост на полягане и засушаване, позволява отглеждане по биологичен начин е сорт „Сашец“. Този най-нов сорт зимна пшеница е резултат от съвместна работа на учени от Института по растителни и генетични ресурси (ИРГР) – Садово и Института по полски култури (ИПК) в Чирпан. Подходящи за целите на биоземеделието са също и сортовете пшеница „Боряна“ и „Фермер“.

Състояние на биологично животновъдство

През 2019 г. се запазва тенденцията за по-слабо развитие на сектора на биологичното животновъдство. По биологичен начин в страната се отглеждат говеда, овце, кози и пчелни семейства. През 2019 г. се наблюдава намаляване на броя на селскостопанските животни спрямо предходната година. По биологичен метод през 2019 г. са произведени 11 071,7 т. сурово мляко, 5,4 т. сметана, 8,9 т. масло, 246,5 т. сирене, 3 хил. т. миди и 3,6 т. водорасли. От биологичното пчеларство през годината са добити 3 128,3 т. пчелен мед и пчелни продукти. Произведените количества са близки до отчетените през 2018 г. но малко по-ниски. (Фиг. 2). През 2020 г. се наблюдава увеличение на производство на мляко и сметана и намаление на това на сирене, миди и пчелни продукти.

От биологичното животновъдство пчеларството е с най-висок процент към общия брой кошери, но и то отбелязва понижение на 25,8% за 2020 г., спрямо 27,6% за 2019 г.. Тук едни от предизвикателствата пред пчеларите са алтернативните методи за борба с акарите. Местната пчела е тази, която показва най-добра работа в условия на органично производство и климатични промени. Отглеждането на пчели и производството на мед и пчелни продукти по биологичен начин, както и при останалите дейности в животновъдството, отбелязва плавно понижение.

Пазар на биологични продукти

Между 2010 и 2019 г. стойността на пазара на биологични продукти в ЕС се е увеличила повече от два пъти. Биологичният пазар на ЕС е динамичен, като темповете на растеж варират в различните страни. През май 2020 г. стратегията на Европейската комисия (ЕК) “От фермата до трапезата” ясно определя ролята на биологичните продукти като ключови. Стратегията гласи, че „Пазарът на биологични храни ще продължи да расте и биологичното земеделие трябва да бъде допълнително насърчавано“. Като част от тази стратегия ЕК публикува Плана за действие за биологични продукти за 2021 – 2027 г., който има за цел да засили както търсенето, така и предлагането на биологични продукти. Мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП) също трябва да бъдат от първостепенно значение за постигане на „целта за най-малко 25% от земеделската земя на ЕС под биологично земеделие до 2030 г. и значително увеличение на биологичната аквакултура“.

Какво се случва в България?

У нас по биологичен начин се отглеждат едва 2,3% от цялата земя. Търсенето на биопродукти в България се развива с по-бързи темпове спрямо тяхното производство.

С други думи – отчита се недостиг на производството. Тази констатация е направена в Аграрните доклади от експертите на МЗХГ.

Прави впечатление, че отглеждането на биологична продукция у нас през последните няколко години се колебае в отрицателна посока. В същото време се маркира, че потенциалните възможности и пазари за износ са много големи. Затова е необходима адекватна държавна политика за стабилизиране на колебанията и растеж на продукция, отглеждана по биологичен начин. Може би затова българските политици се опитват да популяризират това щадящо здравето на хората и природата направление и да предизвикат по-голям интерес сред земеделските производители.

Българските села имат потенциал да произвеждат чиста и качествена храна и да развиват кулинарен и аграрен туризъм.

Увеличава се броят на специализираните магазини и търговските обекти, които се включват в дистрибуцията на биологичните храни. Безспорна у нас е ролята и на фермерските пазари. Те предлагат чиста и качествена храна и учат хората да търсят вкусна, свежа продукция. Продажбата посредством електронни платформи също набира популярност и е чудесна алтернатива в настоящия момент.

Добри практики са разпространението на научни резултати в тази област, както и предоставянето на знания под формата на курсове и обучения по биологично производство. Всичко това върви паралелно и е част от мерките за адаптация на земеделието ни към климатичните промени.

Снимка: iStock

Преобладаваща част от биологичните храни у нас се изнасят, предимно на европейския пазар. Според Аграрните доклади на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗГХ), България е един от най-големите износители на сушени горски плодове и билки. Разнообразни продукти като биологични замразени плодове (ягоди, малини и боровинки), мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри се изнасят и намират много добър прием на международните пазари. Българските био продукти са конкурентноспособни на чуждите пазари, тъй като не отстъпват по качество, отговарят на всички изисквания и стандарти, и са уникални.

В условия на климатични промени и повишени изисквания към чистотата на храните, много научни изследвания са директно ориентирани към органично земеделие. Въпреки по-високата трудоемкост и себестойност, биологичното земеделие отговаря на съвременните изисквания за чистота на храна, почва, вода и околна среда. Всички описани предимства на този метод са в синхрон с препоръчваните мерките за адаптацията на сектор земеделие към климатичните изменения (виж: Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?). Нещо повече – много документи и стратегии, свързани с адаптирането на сектор земеделие към климатичните промени подчертават, че делът на произведената по биологичен начин продукция трябва да се увеличи. Ясно се посочва, че задоволяването на нуждите от храна и суровини в условия на климатични промени не следва да е на всяка цена или за сметка на здравния статус на хората и околната среда. И както беше споменато и в самото начало, биологичните системи се основават на баланса и саморегулацията, което ги прави и добър инструмент в борбата с климатичните промени.

За съжаление, според данните на аграрните доклади у нас производството се свива вместо да расте. Изискванията за биологично земеделие са сериозни и са свързани с чистотата на района на отглеждане и неизползването на пестициди за един по-продължителен, предходен период. Въпреки призивите на наши еврокомисари и политици и данни на МЗХГ за широки пазарни ниши на европейския пазар, производителите изглежда се опасяват да инвестират средства и да разширяват биологичното си производство в условия на екстремни метеорологични събития и пандемия. Един голям плюс у нас безспорно е правилната посока на развитие на пазара на биологични продукти вътре в страната. Защото малките производители и дворни стопанства са твърде разнородни и нямат количество и механизъм за организиране за износ. Тук главна заслуга имат неправителствените организации, самите производители, фермерските пазари и условията за кулинарен и аграрен туризъм. И не на последно място, биологичното земеделие изисква трайни инвестиции, които нямат незабавна възвръщаемост, т.е. то е приоритет на производители със собствена или дълготрайно наета земя. Посочва се, че страната ни има потенциал, климатични дадености и много добри български сортове. Към момента в правилна посока се развива вътрешния пазар, но следва да се изяснят причините за спада в производството. Нашата продукция е разпознаваема, и благодарение на българската земеделска наука и селекция се цени навсякъде по света. Тази дейност би могла да бъде наша запазена марка и в селските райони и причина за повишаване на доходите на местното население, както и предпоставка за кулинарен и аграрен туризъм.