Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

И климатът помогнал на Чингис хан

11 март 2014, 10:58 часа • 200319 прочитания

Климатично затопляне и обилни валежи са допринесли за експанзията на Моголската империя през 13-и век, сочат резултатите от американско изследване, цитирани от Франс прес.

Те хвърлят нова светлина върху обстоятелствата около тази експанзия, предаде БТА.

Учени проследили еволюцията на климата в региона въз основа на изследване на пръстени в стволовете на древни дървета. Получените резултати обясняват отчасти как Чингис хан е завладял огромни територии, предвождайки малки отряди от конници номади.

Пръстените в стволовете на дърветата разкриват, че в началото на епохата на Моголската империя климатът в Централна Азия е станал по-мек и по-влажен, след като бил студен и суров.

В година с топъл и влажен климат дърветата растат по-бързо, а това се изразява в по-голям пръстен в стволовете им. Тревата в степите вероятно се е увеличила. Това е позволило да се хранят големи стада бойни коне и друг добитък, осигурявайки нужното на Моголската империя, за да завладее нови територии.

"Преходът от екстремна суша към влажност в началото на епохата на Моголската империя навежда на мисълта, че климатът е играл важна роля", заяви съавторката на изследването Ейми Хесъл от университета на Западна Вирджиния.

"Климатът не е бил единственият фактор, но е създал идеални условия, за да се появи харизматичен вожд, който да създаде армия и да поеме властта в ръцете си. За пръв път е открита връзка между климатични промени и разцвет на империя. Климатични промени най-често са свързвани с края на цивилизации като тази на маите и на Римската империя. Необичайната влажност в райони със суров климат е допринесла за бързо израстване на растения, а това се е изразило в увеличаване на стадата коне. Казано с други думи, Чингис хан е можел да сърфира върху тази вълна", допълва тя.

В миналото, преди появата на фосилни енергоизточници, тревата и изобретателността са били "горивото" на Моголската империя и съседните й култури, отбеляза Нийл Педерсън от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес