Само 3% от земята по света остава екологично непокътната със здрави популации от всичките си първоначално съществуващи животни и необезпокоявани местообитания, показва проучване, за което информира „Гардиън“.
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Тези фрагменти от дива земя, неповредени от човешка дейност, се намират главно в части от тропическите гори на Амазония и Конго, източносибирските и северноканадските гори и тундрата, както и в Сахара. Инвазивните чужди видове, като котки, лисици, зайци, кози и камили, са оказали голямо влияние върху местните видове в Австралия, като от проучването не са открити непокътнати области, предаде БГНЕС.
Изследователите предлагат репопулация на малък брой важни видове в някои повредени зони, като слонове или вълци - ход, който би могъл да възстанови до 20% от световната земя до екологична цялост.
Предишни анализи са идентифицирали зоните на дивата природа въз основа главно на сателитни снимки и са изчислили, че 20-40% от повърхността на Земята е малко засегната от хората. Учените зад новото проучване обаче твърдят, че горите, саваната и тундрата могат да изглеждат непокътнати отгоре, но всъщност в дадените области липсват жизненоважни видове. Слоновете например разпространяват семена и създават важни насаждения в горите, а вълците могат да контролират популациите на елени и лосове.
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
Общоприето е, че светът е в криза на биологичното разнообразие, като много популации от диви животни - от лъвове до насекоми - намаляват, главно поради унищожаването на хабитатите им заради земеделие и строителство. Някои учени смятат, че започва шесто масово измиране на живота на Земята със сериозни последици за храната, чистата вода и въздуха, от които зависи човечеството.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
„Голяма част от това, което считаме за непокътнато местообитание, са липсващи видове, които са отстрелвани от бракониери или са изчезнали поради инвазивни видове или болести“, казва д-р Андрю Пламптре, водещ автор на изследването, от Секретариата за ключови области на биологичното разнообразие в Кеймбридж, Великобритания. „Това показва колко уникални са местата като Серенгети, които всъщност имат функциониращи и напълно непокътнати екосистеми".
От десетилетие ООН се грижи за възстановяване на екосистемите, но се фокусира върху разрушени местообитания“, каза той. „Нека помислим и за възстановяване на видове, за да можем да се опитаме да изградим тези зони, където имаме екосистеми.“
Изследването, публикувано в списание „Frontiers in Forests and Global Change“, използва карти от диапазона на 7000 вида, от които 1500 днес са в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата. Повечето данни са за бозайници, но включват и някои птици, риби, растения, влечуги и земноводни. Много от установените непокътнати райони са в територии, управлявани от местни общности. Анализът не включва Антарктида.
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора
„Възможно е да се увеличи екологичната непокътната площ до 20% чрез целенасочено повторно въвеждане на видове, изчезнали в райони, където човешкото въздействие е все още слабо, при условие че заплахите за тяхното оцеляване могат да бъдат преодолени“, каза Пламптре.
Той цитира успешното повторно въвеждане на вълци в националния парк Йелоустоун в САЩ, което трансформира екосистемата.
Проф. Пиер Ибиш от Университета за устойчиво развитие на Еберсвалде в Германия, който не е част от проучването, каза, че откриването на само 3% непокътната земя е „предвидимо опустошително“. Той каза: „Трябва да дадем на природата значително повече пространство, за да ни пренесе в бъдещето, но, опасявам се, повторното въвеждане на няколко вида в определени райони не е решаващо.“
Ибиш каза, че анализът не отчита климатичната криза. „Ускоряването на климатичните промени се превръща в основната заплаха за функционалността на цели екосистеми. Вчерашната непокътнатост на бозайниците едва ли ни казва много за функциониращите екосистеми в епохата на глобалното затопляне."
През януари над 50 държави се ангажираха да защитят почти една трета от планетата до 2030 г., за да спрат разрушаването на природния свят.
„Полагането на усилия за опазване на тези непокътнати места е много важно“, каза Пламптре. „Те са толкова редки и специални и показват какъв е бил светът преди хората да оказали тяхното голямо въздействие, помагайки ни да осъзнаем колко сме загубили.“
