През септември 2023 г. сеизмолози открили необичаен сигнал на станции, използвани за откриване на сеизмична активност. Уловили го на сензорите навсякъде, от Арктика до Антарктика.
Учените били объркани – сигналът не приличал на нито един записан преди това. Вместо честотния тътен, типичен за земетресенията, това било монотонно бучене, съдържащо само една честота на вибрация. Още по-озадачаващо било, че сигналът продължил девет дни.
Първоначално класифициран като USO – неидентифициран сеизмичен обект – източникът на сигнала в крайна сметка бил проследен до масивно свлачище в отдалечения фиорд Диксън на Гренландия. Зашеметяващо количество скали и лед, достатъчно да напълни 10 000 плувни басейна с олимпийски размери, се срутило във фиорда, предизвиквайки мегацунами с височина 200 метра и феномен, известен като сейши: вълна в ледения фиорд, която продължава да се плиска напред-назад – около 10 000 пъти за девет дни.
Фатални последици: Шуменското езеро изчезва
За да поставим цунамито в контекст, тази 200-метрова вълна била двойно по-висока от височината на кулата, в която се помещава „Биг Бен“ в Лондон, и много пъти по-висока от всичко, регистрирано след масивни подводни земетресения в Индонезия през 2004 г. или Япония през 2011 г. (цунамито, което удари атомната централа във Фукушима). Това била може би най-високата вълна на Земята от 1980 г.
Откритието на учените, публикувано в списание Science, разчита на сътрудничество с 66 други учени от 40 институции в 15 държави. Подобно на разследване на въздушна катастрофа, разрешаването на тази мистерия изисква събирането на много различни доказателства – от съкровищница от сеизмични данни до сателитни изображения, монитори за нивото на водата във фиорда и подробни симулации на това как се е развила вълната цунами.
Всичко това подчертава катастрофална, каскадна верига от събития, от десетилетия до секунди преди колапса. Свлачището се е спуснало надолу по много стръмен ледник в тясно дере, преди да се потопи в тесния фиорд. В крайна сметка обаче десетилетията на глобално нагряване са изтънили ледника с няколко десетки метра, което означава, че планината, извисяваща се над него, вече не може да се издържи.
Неизследвани води
Но отвъд странността на това научно чудо, това събитие подчертава една по-дълбока и по-обезпокоителна истина: изменението на климата прекроява нашата планета и нашите научни методи по начини, които тепърва започваме да разбираме.
Това е ярко напомняне, че плаваме в неизследвани води. Само преди година идеята, че сейшите могат да продължат девет дни, би била отхвърлена като абсурдна. По същия начин, преди един век, идеята, че затоплянето може да дестабилизира склоновете в Арктика, което води до масивни свлачища и цунами, случващи се почти всяка година, би се считало за пресилено. И все пак тези някога немислими събития сега се превръщат в нашата нова реалност.
Докато навлизаме по-дълбоко в тази нова ера, можем да очакваме да станем свидетели на повече явления, които се противопоставят на предишното ни разбиране, просто защото нашият опит не обхваща екстремните условия, с които се сблъскваме сега. Например деветдневна вълна, която преди това никой не можеше да си представи, че може да съществува.
Традиционно дискусиите за изменението на климата се фокусират върху това, че гледаме нагоре и навън към атмосферата и океаните с променящите се метеорологични модели и покачването на морското равнище. Но Диксън Фиорд ни принуждава да погледнем надолу, към самата кора под краката ни.
Може би за първи път изменението на климата предизвика сеизмично събитие с глобални последици. Свлачището в Гренландия изпраща вибрации през Земята, разтърсва планетата и генерира сеизмични вълни, които обикалят целия свят в рамките на един час след събитието.
Това ще се случи отново
Въпреки че свлачищни цунамита са регистрирани и преди, това през септември 2023 г. е първото, наблюдавано някога в Източна Гренландия, област, която изглеждаше имунизирана срещу тези катастрофални събития, предизвикани от изменението на климата.
Това със сигурност няма да е последното подобно свлачищно мегацунами. Тъй като вечната замръзналост по стръмните склонове продължава да се затопля и ледниците продължават да изтъняват, можем да очакваме тези събития да се случват по-често и в още по-голям мащаб в полярните и планинските региони на света. Наскоро идентифицираните нестабилни склонове в Западна Гренландия и в Аляска са ясни примери за задаващи се бедствия.
5 урока от древни цивилизации за поддържане на домовете хладни в горещ и сух климат
Тъй като продължаваме да променяме климата на нашата планета, трябва да сме подготвени за неочаквани явления, които хвърлят предизвикателство на сегашното ни разбиране и изискват нови начини на мислене. Земята под нас се тресе и буквално, и преносно. Докато научната общност трябва да се адаптира и да проправи пътя за информирани решения, зависи от вземащите решения да действат.
Стивън Хикс, научен сътрудник по изчислителна сеизмология, UCL, и Кристиан Свеневиг, старши изследовател, Отдел за картографиране и минерални ресурси, Геоложко проучване на Дания и Гренландия
Източник: The Conversation
