През 2019 г. изследователите отбелязали скок на глобалната температура в стратосферата с рекордните 0,7 C и нямало разумно обяснение за такива драматични климатични изменения. Но в хода на ново изследване учените са анализирали последствията от опустошителните австралийски пожари, наречени Черно лято, и стигнали до извода, че те са причината за аномалните температури в стратосферата, пише Science Alert.
Мащабните горски пожари в Австралия през 2019 г. унищожиха колосални територии и отнеха живота на милиони животни. На фона на това пепелище се образува мъгла, която причини извънредни ситуации, „задуши“ градове и дори оцвети далечни ледници в кафяво.
Сега учени от университета в Ексетър са проследили връзката между опустошителните пожари в Австралия и затоплянето в стратосферата през последните тридесет години.
Чрез изследване на спътникови данни и наземни наблюдения учените открили дим от пожари, който витаел в земната атмосфера. Учените смятат, че яростните пламъци, погълнали почти шест милиона хектара, са създали свои собствени метеорологични системи. Именно те и техните вихри изтласквали дима на големи височини, където слънчевите лъчи нагрявали частиците, като по този начин ги тласкали още по-високо.
Първият такъв вихър бил открит от учените на 31 декември 2019 г. – максималната му височина достигала 16 километра. Вторият подобен вихър бил открит от изследователите 12 дни по-късно – неговата пределна точка се намирала дълбоко в стратосферата, на височина около 35 километра. Най-големият от тях се задържал около два месеца – той се носел в южната част на Тихия океан и бил фиксиран от уредите на НАСА.
Именно в този период климатолозите забелязали необичайно рязък скок в глобалната температура на стратосферата с 0,7 градуса. Този показател се съхранил около четири месеца и нямал друго научно обяснение. Учените отбелязват, че подобни температурни рекорди в стратосферата са регистрирани за последно през 1991 г. – по време на изригването на вулкана Пинатубо.
По-ранни изследвания на вулканични изригвания показват, че аерозолите, изхвърлени от кратерите, се издигат в атмосферата и разрушават озоновия слой. Нови данни показват, че частиците от мащабни горски пожари действат по същия начин.
В хода на изучаване на получените данни австралийските учени стигнали до извода, че химичните реакции на повърхността на частиците дим консумират озонови молекули. Сравнявайки данните, изследователите установили, че димните частици от горските пожари в Австралия са увеличили продължителността на озоновата дупка над Антарктика – през 2020 г. тя достигна рекордно ниво. Това от своя страна довело до необичайно студена пролет в Южното полукълбо.
Австралийските учени смятат, че получените данни ще помогнат в бъдеще за по-правилна оценка на щетите, причинени на планетата от мащабни опустошителни пожари. Изследването е публикувано в Scientific Reports.
По-рано канадски учен откри опасна тропическа озонова дупка, която е 7 пъти по-голяма от антарктическата.
