Със затоплянето на света и продължаващото топене на ледниците Арктика може да се превърне в "плодородна почва" за нови вирусни пандемии, като изменението на климата увеличава риска следващата ебола, грип или SARS-CoV-2 да се появят по-скоро рано, отколкото по-късно.
В ново проучване изследователите разглеждат почвени и езерни седименти от езерото Хейзън, най-голямото по обем езеро на север от Полярния кръг. Чрез секвениране на сегменти от ДНК и РНК, открити в почвата, учените се опитват да идентифицират вируси, присъстващи в околната среда, пише „Сайънс Алерт“, цитирано от БГНЕС.
С помощта на компютърен алгоритъм за контекстуализиране на вирусите с животинските, растителните и гъбичните гостоприемници, присъстващи в района, екипът успява да определи риска от вирусно разпространение: т.е. способността на вирусите да се пренесат в нови видове гостоприемници и да продължат да се разпространяват, както е направил SARS-CoV-2, преминавайки от популациите на дивите животни към хората.
"Рискът от пренасяне на вируса се увеличава с оттичането на водата от топенето на ледниците, което е косвен показател за изменението на климата", пишат изследователите в публикувания документ. "Ако изменението на климата измести и видовия обхват на потенциалните вирусни вектори и резервоари на север, Високата Арктика може да се превърне в плодородна почва за възникване на пандемии."
В съответствие с предишни изследвания, които показват как деградиралите ландшафти могат да тласнат патогени, паразити и гостоприемници заедно по нови начини, изследователите предполагат, че увеличеното оттичане на ледниците води до по-големи шансове вирусите да прескочат в еукариотни гостоприемници.
Повишеният риск от преливане обаче се различава при пробите от почвени и езерни седименти. В почвата, с високи потоци от ледниково топене, рискът от преливане се увеличава до определен момент, след което намалява, докато в пробите от езерни седименти рискът продължава да нараства. Едно от обясненията, изтъкнати от изследователите, е, че повишеното оттичане означава, че повече органични материали - и организмите в тях - се отмиват в езерото, вместо да остават на сушата.
"С промяната на климата се променя и метаболитната активност на арктическата микробиосфера, което от своя страна влияе на множество екосистемни процеси, като например появата на нови патогени", пишат изследователите.
Високата Арктика - т.е. най-северните региони - е една от най-уязвимите от климатичните промени части на света. През последните няколко десетилетия една трета от зимния лед в Северния ледовит океан е изчезнал. В същото време учените предупреждават за повишен риск от пандемии, причинен от множество фактори: не на последно място човешката дейност, която унищожава естествените местообитания и принуждава животните и хората да живеят на все по-близки разстояния.
В основата на последното проучване е спешната необходимост да се разбере връзката между промяната на местообитанията и близостта до нови източници на болести - и тъй като глобалното затопляне вероятно ще доведе до това, че видовете ще се насочат по-на север, за да поддържат среда със същите температури, потенциалът за преминаване на вируси към нови видове нараства още повече.
"Този двоен ефект от изменението на климата, който едновременно увеличава риска от пренасяне на вируси и води до изместване на ареала на видовете на север, може да има драматични последици в Източна Арктика", пишат изследователите. "Разграничаването на този риск от действителните преливания и пандемии ще бъде изключително важно начинание, което трябва да се преследва успоредно с дейностите по наблюдение."
