Невена Буюклиева - незабравимата Мария Стюарт, незабравимите Себастиян и Виола, незабравимата Васа Железнова, незабравимата Ирина Радионова, незабравимата Настася Филипнова. Или "неуморимата", както я нарича друга наша изтъкната актриса, Ирина Тасева, в мемоарната си книга "Така блестят звездите". И в същото време сякаш никога не е съществувала тази висока и достойна жена, тази актриса, чийто глас и осанка Народният театър все още търси. Дори и сега на 24 февруари, когато се навършват 120 години от рождението ѝ, никой не се сеща за нея. Портретът и името ѝ ги няма никъде.
Невена Буюклиева умееше да се раздава. Не случайно през 1931 година по нейна инициатива и с нейно лично участие костите на поета Димчо Дебелянов са били пренесени от Демир Хисар (Гърция) в родната му Копривщица. Когато си спомняше за това ходене по мъките, винаги споменаваше думата "несретници". Кого ли имаше предвид – Димчо или себе си? И не, Невена и Димчо не са се познавали. Но съдбите на тези две творчески натури се преплитат през нерадостния път, който са извървeли.
Буюклиева е изминала всички горчиви стъпала на славата, за да потъне в нищото. Дебелянов изминава самотния път на твореца, дал живота си "непобедил", но благодарение на будни интелектуалци все пак се завръща "в бащината къща".
На 11 ноември 1926 г. е дебютът на кръжока "Живо слово" пред софийската публика. Председател на тази "шепа хора" е една жена - Невена Буюклиева. Кръжокът изнася поетична вечер по стихове на Димчо Дебелянов по повод 10-годишнината от гибелта му. Това е и неформалния повод по инициатива на кръжока да се съберат средства и да се пренесат костите на поета в родината му. Ето и трогателния разказ на Невена Буюклиева за паметното събитие, което е резултат от мъчителни и дълги постъпки пред гръцкото правителство за разрешение да бъдат пренесени костите на поета.
"На 19 август всички формалности бяха уредени и шестима души – Димитър Подвързачев, Георги Райчев, Илия Дебелянов, Георги Михайлов, Стефан Ханджиев и аз – се качихме на една бързолетна машина, отпусната от Министъра на войната ген. Кисьов, която ни понесе на юг към Пирин и Беласица. Оставихме нашата кола да ни чака на границата, защото с нея не можехме да минем в гръцка територия, а по телефона повикахме от Демир Хисар гръцки автомобил и с него продължихме пътя... Ето ни най-сетне в църковния двор. Малка стара църква сред запустял двор, ни следа от гробове. А в този двор има 24 гроба, в които почиват останките на български герои. Размерихме мястото и работникът почна да копае. Мъчително очакване. Ето, лопатата пропадна на кухо място. Работникът откри внимателно прогнилия капак. Извади прогнила дрипа плат, черепа, кости и два войнишки ботуша. Братът Илия посегна към черепа, разгледа го дълго и рече: "Неговият е." Димчо имал на горната челюст два зъба, застъпени един върху друг... Измихме костите с вино, а старият свещеник зачете на гръцки заупокойна молитва. Но българин бе старият свещеник и не удържа. Последните молитви прочете на български... Прибрахме скъпоценният товар и тръгнахме назад. На граничния мост на Кулата пристигнахме капнали от умора и глад. Войниците и чиновниците от граничния пункт и останалите двама от нашата група ни очакваха. Взводът отдаде военни почести на поета-воин и върху малкото ковчеже сложихме набрани от родния бряг цветя..."
След полагане на Дебеляновите останки в родната земя на 23 август 1931 година, кръжокът, ръководен от Невена Буюклиева, продължава своята активна дейност за набиране средства за бъдещия паметник. Кръжокът "Живо слово" е събрал от 1927 година до 1934 година от своите литературни четения и от дарения сумата от 97 488 лв. За пренасянето на останките на поета от Гърция през 1931 и за уреждане на тогавашното тържество са похарчени 11 000 лв. ; за изграждането на паметника кръжока е заплатил 70 000 лв. За подготвяне и изнасяне на тържеството при откриване на паметника и за други разходи във връзка със строежа са похарчени 13 988 лв. Наличността от 2 500 лв. кръжокът предава на комитета в Копривщица, който ще се грижи за поддържане на парка около паметника. И всичко това, за да пребъде светлата памет на Димчо Дебелянов.
П.П. 2016 година. Словото е безмълвно когато разума се сблъсква с липса на доводи. Тъжно, защото няма памет. Няма приемственост. Няма морал и почит към всички "наши велики" дали живота си и изкуството си за България. Забравени са гробовете и на Вапцаров, Яворов, Стоян Михайловски и много други наши (не)забравими творци.
Автор: Невена Гачева
