Според критиката „Сладки сънища” е най-емоционалният филм на Марко Белокио. Италианският майстор на киното адаптира популярния биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за майка си, която умира, докато той е още дете. Спомените са ключов елемент в „Сладки сънища” и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на Масимо (Валерио Мастандреа) - спомените за майката, която внезапно и жестоко му е отнета. Тази зауба, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт, войната в Босна. Връзките идват и си отиват - до появата на жената, която може да замести майка му...
Забележителната кариера на Марко Белокио като режисьор на внушителен брой игрални, документални, късометражни и телевизонни филми минава през различни теми и жанрове. Кинотворбите му го нареждат сред най-важните италиански режисьори, заедно с Бернардо Бертолучи и Пиер Паоло Пазолини.
Роден през 1939 година в Пиаченца, Италия, през 1959 Марко Белокио прекъсва следването си по философия и се записва в Експерименталния център по кино в Рим. През 1961 и 1962 година продуцира три късометражни филма, след което се мести в Лондон, където посещава Училището по изящни изкуства „Слейд”. Става известен още с първия си филм – „Юмруци в джобовете”, показан през 1965 година на фестивала в Локарно. За филма си „Китай е близо” („La Cina è vicina”, 1967) получава специалната награда на журито на Фестивала във Венеция, а през 2011 година е награден отново там със „Златен лъв” за цялостно творчество.
