"Проектът Флорида" на талантливия американски режисьор Шон Бейкър е един от филмите, за които най-много се надявахме да достигнат големите екрани на нашите географски ширини. Благодарение на 22-рото издание на София Филм Фест това е факт!
Бейкър е познат като автор на различни независими филмови проекти, между които уникалната нискобюджетна творба "Мандарина" ("Tangerine", 2015), чиято премиера предизвика бум в Сънданс през 2015 година. Основната причина - Бейкър изумява всички, като споделя, че филмът е заснет изцяло с iPhone 5S.
Сега с 45 награди и над 70 номинации, сред които номинация за "Оскар" на Уилям Дефо, филмът "Проектът Флорида" вече е у нас, само няколко месеца след представянето си в Кан. И не само - самият Шон Бейкър е в България, за да представи лично проекта си и да даде "Интервю с автограф" на 17 март от 12:00 часа в Дома на киното.
"Проектът Флорида" определено не е от филмите, които могат да бъдат разказани. Той трябва да бъде видян. Превърнал се в явление в света на независимото кино, той се разгръща бавно и постепенно, като учебник, от който можеш да научиш много.
Това е един от онези филмови шедьоври, които нямат някой сложен сюжет, който да се развива и да достигне своята кулминация. Акцентът е поставен върху героите - всеки със своята лична съдба и приумици.
Сценарият е дело на режисьора в съавторство с Крис Бергош. Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната "банда" приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с детски чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста житейски трудности.
"Проектът Флорида" и неговият маргинален мотел, оксиморонно разположен близо до Дисниленд, ни разкрива хора на ръба на бедността и пълната разруха, маргинали без постоянни доходи, деца, принудени по-бързо да станат възрастни и възрастни, носещи се безтегловно в живота като безгрижни деца, чиито живот е неясен и сложен за другите. Социалното кино изначално е лишено от хумор, но тук, повярвайте, е забавно - има фойерверки, пица, сладолед и усмихнати деца.
Шестгодишната Муни е надраснала значително възрастта си и въпреки, че е принудена да продава незаконно парфюми с майка си, за има какво да яде, тя нито за миг не губи своята жизненост и детски ентусиазъм. Сякаш напук на цялата сърцевина на историята изпъкват бонбонено-лилавите дъски на мотела, ярко розовото небе и зелената коса на Хейли (Бриа Винайте), майката на Мууни.
Някой би казал, че да живееш в евтин мотел със своята татуирана от горе до долу майка, която си ляга с непознати, за да изкара малко пари, би значело, че живееш в ада и си лишен изначално от детство. Е, кажете го на Мууни, но да знаете, че тя безпардонно би ви се изплезила, наплюла и сложила на място, защото тя има детство и гребе от него с пълни шепи! "Целува се" със сладоледа, хвърля камъни по прозорците на изоставените сгради със своите приятели, лудува, обича да слуша музика и да танцува.
Може би единственият положителен персонаж на възрастен във филма е управителят Боби. Уилям Дефо е изиграл много пъти злодеят в лентата, но този път образът му е на добрия. Строг, но справедлив и с голямо сърце, той се разкъсва от това да изпълнява стриктно задълженията си и да помага на Мууни и майка ѝ да не останат без покрив над главата си.
Няма как да не похвалим и добрата работа на оператора Алексис Зебе, чиято камера се движи точно на нивото на детските очи, за ни покаже колко високо може да бъде небето и колко широк е хоризонтът, независимо от житейската ситуация, в която е попаднал човек.
Бейкър поставя един от най-важните социални проблеми в съвременното американско общество с непринудена лекота и дори настроение. В мотела за бедни на една крачка от Дисниленд, хората продължават живота си и се опитват да бъдат щастливи, без да пренебрегват простите удоволствия от живота. Защото детството не може и не трябва да бъде отнемано!
Автор: Милена Славкова