През последните 40 години, Мерил Стрийп е изиграла не един и два силни женски образа на големия екран. Носителката на три награди „Оскар“ се завръща на голям екран тази Коледа само в кината с „Вдън горите“.
Споделете с нас – какво Ви привлече в проекта „Вдън горите“?
Когато навърших 40 години, в период на една година ми бяха предложени три различни роли на вещица. Тогава си помислих „Значи, само това ми остава – да играя вещица.“ Затова реших да откажа всичките и никога да не се съгласявам да влзиам в образа на вещица. Очевидно си промених мнението и това беше в момента, в който ми предложиха тази роля. Преди всичко тази вещица е различна. Целият смисъл на съществуването й е да развали проклятие, което тегне над нея, без да се замисля как заплите съдбите на останалите. Знам, че приказките имат цел да поучават. Разказват се, за да карат децата да слушат, да ги плашат и да окуражават младите момичета да се омужват за богати мъже. Всяко момиче е насърчавано да намери Принца и да заживеят щастливо, но защо никой не казва, че това невинаги се получава. И ето тук е момента, в който „Вдън Горите“ се превръща в реалност и става вълнуващ, странен, различен, точно какъвто е и реалният живот.
Какво е мнението Ви за Роб Маршал като режисьор?
Роб има изключително усещане за това как картината трябва да върви и да се движи, той е като диригент. Той има ритъма в тялото си. Фактът, че е и бивш танцьор, му е много полезен, за да може да режисира по такъв ритмичен начин.
Разкажете ни за визията на филма. Как се чувствахте в нея?
За моята роля огромно значение имаха косата и гримът. Дадохме възможност на гтримоьрът да се развихри. Защо да се въздържа? Та, аз ще играя вещица в крайна сметка.
Декорите от своя страна също бяха необикновени. Гората беше построена на няколко различни сцени и нива, и те караше да се чувстваш така все едно наистина си там. Другото хубаво беше, че имахме и няколко снимачни дни навън – например сцените с Рапунцел заснехме в едно абатство, северно от Лондон, построено през 11 век. Така успяхме да създадем още по-реална и приказна атмосфера.
Какво мислите за останалите актьори във филма?
Кастът е наистина впечатляващ. Това са група безспорни таланти. Роб Маршал е успял да събере изключителна група от актьори, които са отдадени на работата си и я вършат със страхотно желание. Много ми беше приятно да работя с Емили Блънт, която влиза в образа на жената на пекаря. Отдавна следя и Джейм Кордън с неговото чувство за хумор и начинът му да импровизира. Прекрасната Ана Кендрик, която успя да влезе в ролята на колебливата Пепеяшка, която не може да реши какво точно иска. Всички, всички са прекрасни.
Какво се надяваш хората да запомнят от този филм?
Това е филм с „мозък“. Толкова забавен, визуално засищащ и емоционално задоволяващ, че дори и след като си тръгнал от киното, продължаваш да мислиш за него отново и отново.
