"Жените в киното" на 26-ия София Филм Фест

Въпреки че относителният дял на филмите, реализирани от жени-режисьори, все още е малък, едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело на дами. 26-ият София Филм Фест ще подчертае тяхната роля в изграждане на облика на съвременното българско кино със специална програма от 11 филма, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000), звездата на всички останали изгрява след 2010 – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова. Филмите ще бъдат представени от техните автори в Дома на киното в периода 1-10 март 2022. Програмата няма претенция да включи всички успехи на жени в новото българско кино, част от които са дело на знакови фигури като Елдора Трайкова, Милена Андонова, Анна Петкова, Малина Петрова, по-младите Силвия Пешева, Кристина Николова, Рузие Хасанова и много други. Смятаме тази програма за „Част 1“ и ще се радваме да я продължим, представяйки класически и бъдещи произведения на жени в българското кино.

Още: Том Холанд казал "да" на Кристофър Нолан, без да знае в какъв филм ще се снима

Още: Първи трейлър на новия "Супермен", феновете са в екстаз (ВИДЕО)

Иглика Трифонова, която ще получи Наградата на София и ще бъде председател на международното жури на 26-ия СФФ, е една от най-активно работещите и успешни съвременни български режисьорки. Навлиза в киното с документални филми, но световно признание получава с игралните „Писмо до Америка“ (2000) и „Разследване“ (2006). „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ (2016) е творба, по която Иглика работи 10 години. Проектът стартира от международния копродукционен пазар София Мийтингс и печели наградата ScriptEast за най-добър сценарий от Централна и Източна Европа на Фестивала в Кан (2011). Филмът е по действителен случай от Международния трибунал за войната в бивша Югославия и разказва за сръбски младеж, свързан с военните престъпления в Босна, който трябва да свидетелства в Хага срещу висш сръбски военен.

„Чия е тази песен?“ (2003) на майсторката-документалист Адела Пеева е една от най-успешните нейни творби в 50-годишната ѝ кариера на режисьор. Показан на над 60 фестивала, удостоен с много престижни награди, филмът е „комично-драматичен и трагичен разказ за търсенето на истината за една песен“ в почти всички балкански страни. Адела Пеева е единственият български режисьор с номинации за документален филм от Европейската филмова академия за „Чия е тази песен?“ и „Развод по албански“ (2008). Тя е и първата българска жена-режисьор, носител на Наградата на София на Столичната община и СФФ. През 2017 Адела Пеева създава сайта www.zeni-bg-kino.com, който фокусира вниманието върху работата и постиженията на жените в българското кино.

„Мила от Марс“ (2004) е космическият старт на Зорница София, представен на първото издание на пазара за копродукции София Мийтингс. Главната роля във филма се изпълнява от актрисата Весела Казакова, която през 2006 година е включена в специалната селекция на Берлинале „Shooting Stars“ за изгряващи звезди. Градското сираче Мила, която наподобява „екстремна версия на Джоди Фостър в „Шофьор на такси” (според „Варайъти”), и светът на старците, получили колективна награда за „най-топла, оригинална и завладяваща актьорска игра” на фестивала в Сараево, се сблъскват във филм, награден за своята неконвенционалност и кинематографична оригиналност.

Още: Анри Кулев и Тонислав Христов с големите награди на фестивала "Златен ритон"

Още: Райко Гърлич ще получи Наградата на София по време на София Филм Фест през 2025 г.

Светла Цоцоркова печели една от първите Награди Джеймисън за български късометражен филм на София Филм Фест с „Живот със София“ (2004). Дебютира през 2014 с „Жажда“, стартирал от Сан Себастиан. Вторият й пълнометражен филм „Сестра“ (2019) има завидна фестивална съдба - световната му премиера е отново в Сан Себастиан, в програмата „Нови режисьори“, където е отличен с почетен диплом. „Филмът на Цоцоркова е за семейния живот и сестринството, за малките, уж невинни лъжи в едно семейство, и за начина, по който могат да бъдат преодолени противоречията между близки хора…“, пише „Варайъти”. Сценарият е на Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова, които са и продуценти на филма, реализиран в копродукция с Доха - Катар. „Сестра“ започва пътя си като проект на София Мийтингс и е подкрепен от фестивалите в Арас (Франция), Солун (Гърция), Хонконг (Китай).

Надежда Косева се заявява пред света през 2005 с новелата „Ритуалът“, част от омнибуса „Поколение – изгубени и намерени“, открил Форума на младото кино в Берлин. Години по-късно и след успеха на „Омлет“ (почетен диплом за късометражен филм от Сънданс, 2008) тя реализира пълнометражния си дебют „Ирина“ (2018), удостоен с над 15 международни награди, в който блести с магнетичното си присъствие актрисата Мартина Апостолова. Сюжетът проследява Ирина, която трябва да спаси семейството си и решава да стане сурогатна майка – да износи детето на непознати хора срещу заплащане. Постепенно тя открива какви чувства и емоции стоят зад обичта и прошката…

„Слава“ (2016) идва след „Урок“ (2014). Дали е така и в живота?! Режисьорският тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов не би имал същия заряд без яркото женско присъствие в него, белязано и с впечатляващи роли на актрисата Маргита Гошева. „Урок“, „Слава“ и „Бащата“ са представяни в различни издания на пазара за копродукции София Мийтингс и имат престижни награди от цял свят, като последният получи „Кристален глобус“ в Карлови Вари. Историите им неотменно пленяват и зрителите със своите автентични емоционални сюжети, вдъхновени от действителни събития. „Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как те живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как се справят с всичко, което им се случва“, разкрива Кристина Грозева.

Още: Кои филмови класики влизат в Националния филмов регистър на САЩ?

Още: Копродукция с участие на България с огромни шансове за номинация за "Оскар"

През 2014 година „Виктория“ на Майя Виткова-Косев е първият български пълнометражен игрален филм с премиера нa нaй-знaчимия фecтивaл зa нeзaвиcимo ĸинo в cвeтa „Cъндaнc“. Следват нaд 70 мeждyнapoдни участия и много нaгpaди. „Виктория“ е огледален образ на живота - смях, тъга, страдание и възторг. Историята проследява едноименната героиня, родена в края на комунизма и обявена за „бебе на десетилетието”, тъй като се ражда без пъп. Политическите промени в България изправят пред изпитание отношенията между Виктория и майка й, която се е зарекла да не ражда дете, докато в страната властва тоталитаризъм. „Виктория“ е едновременно интимен и епичен филм, използващ драматично завладяващ, визуално изобретателен и пълен с метафори и ирония стил.“ (Джон Найн, старши програматор на фестивала „Сънданс“).

Пълнометражният дебют на Ралица Петрова „Безбог“ (2016) изненада със своя изключителен пробив – той бе удостоен със „Златен леопард“ за най-добър филм на фестивала в Локарно, и с призовете за най-добра актриса (Ирена Иванова), на Екуменическото жури и на критиците в Швейцария; в колекцията му има още над 20 награди от цял свят, сред които Голямата награда на журито на СФФ 2017. „Историята на „Безбог“ има реалистичен сюжет, но той е изразен алегорично. Образът на главната героиня е събирателен образ на всички нас… „Безбог“” е предимно човешка история – разказва за болката, произлизаща от липсата на правосъдие, на морални ценности“, споделя Ралица Петрова.

Елица Петкова дебютира с филма „Жалейка“ (2016), който спечели признание от журито в конкурса „Генерация 14+“ на Берлинале и бе победителят в Международния конкурс на 20-ия СФФ. Първоначално Петкова се фокусира върху документалното кино. През 2015 нейният късометражен „Абсент“ е включен в програмата на „Cinéfondation” в Кан. Пълнометражният „Жалейка“ разказва за 17-годишната Лора, която трябва да се справи с реалността след смъртта на своя баща. И въпреки че тя иска да се наслаждава на младостта си, желанието да живее нормален живот е пресечено от недоволството на другите, които я карат насила да играе ролята на сирак…

Режисьорският дебют на актрисата Яна Титова „Доза щастие“ (2019) е създаден по истинската история в автобиографичния роман на журналистката Весела Тотева „Падение и Спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“. „Това не е просто филм - това е нашата мисия, нашата кауза. Фокусът ни винаги е бил филмът да достигне до колкото се може повече хора. Вярваме, че историята на Весето, ще промени животи, ще събуди духовете и ще развълнува зрителите“, споделя Яна Титова, а „Доза щастие“ се превърна в един от най-гледаните български филми за последните няколко години.

„Жените наистина плачат“ (2021) е вторият пълнометражен игрален филм на режисьорското дуо Мина Милева и Весела Казакова след „Котка в стената“ (2019, с премиера в Локарно) и няколко успешни документални филма. Представен пред селекционери на София Мийтингс, филмът стартира от основната програма в Кан, участвайки в „Особен поглед“. Следват Карлови Вари, Сараево, бляскава премиера в София и още десетки фестивали и признания. „Жените наистина плачат“ е семейна драма за правото да бъдеш себе си през усмивка и прошка, филм за жената - неудобна, бореща се, модерна. „Това е един филм, който утвърждава силата, красотата и твърдостта на жените“, казва Мина Милева. „Филмът е искрен в абсурдността си и затова предизвиква много радост и смях, симпатия и затова е лек за гледане“, допълва Весела Казакова.