Всеки има своя собствена химера – нещо, което се опитва да постигне, но никога не успява да осъществи. За групата на томбаролите – крадци на вещи от древни гробници и археологически ценности, "химера" означава избавление от работата и мечта за лесно забогатяване.
За Артър химерата прилича на жената, която е изгубил – Бениамина. За да я открие, той предизвиква невидимото, търси навсякъде, прониква в земните недра в издирване на вратата към задгробния живот, за която разказват митовете. В едно изпълнено с приключения пътешествие между живите и мъртвите, между горите и градовете, между шумните празници и уединението се преплитат съдбите на героите, всеки от които преследва своята химера.
Аличе Рорвахер за темите, вдъхновили раждането на "Химера"
"Там, където съм израснала, беше обичайно да чувам истории за тайни разкопки и находки, за мистериозни приключения. Трябваше само да останеш в бара до късно през нощта или да се отбиеш в селската странноприемница, за да чуеш за еди-кой си, който е открил гробница с трактора си, или за някой друг, който е копал край некропола една нощ и е попаднал на златна огърлица – толкова дълга, че с нея може да "загради" цялата къща. Или някой друг, който е забогатял в Швейцария от продажбата на етруска ваза, намерена в градината... Различни истории за скелети и призраци, за бягства и мрак... Животът около мен бе съставен от различни части: една слънчева, съвременна, запълнена с ангажименти и задачи, и друга – нощна, мистериозна и потайна. Имаше много пластове – в реалността и около нас, и всички живеехме с това познание: трябваше само да разкопаеш няколко сантиметра пръст и сред камъчетата щеше да се появи фрагмент от артефакт, направен от чужди ръце. От коя епоха можеше да е той? Трябваше само да влезеш в хамбарите и винарските изби наоколо, за да разбереш, че те някога са били нещо друго: може би етруски гробници, или убежища от отминали епохи, или светилища. Близостта между сакралното и светското, между смъртта и живота, беше важна характеристика на годините, в които растях; тя ме очароваше и винаги е определяла начина, по който гледам на света.
Още: Решението е взето: Актьорът Идрис Елба ще заживее в Африка
Ето защо най-накрая реших да направя филм, който разказва тази многопластова история, за връзката между два свята. Това е последната част от своеобразния триптих, посветен на местата, по които съм израснала, като фокусът е поставен върху важния въпрос: какво трябва да извлечем като знания от миналото?
Както казват някои крадци на гробове, по нашия път мъртвите са тези, които дават живот. "Химера" е историята за възходите и паденията на банда крадци – те ограбват етруски гробници и търгуват с антични предмети, които са открили в земята. Действието се развива през 80-те години на ХХ век, когато всеки, който реши да стане крадец на гробове – прекрачвайки мълчаливата разделителна линия между неприкосновеното и това, чиито свещен статус може да бъде нарушен – го прави, за да преобърне миналото, да стане нов човек, да се превърне в нещо друго. Крадците на гробове най-често са силни, млади и проклети.
Те не се съобразяват с миналото и все едно не са синове на бащите си – мъже, израснали край древните гробници, които не биха посмели да ги докоснат. Самонадеяните младежи смятат, че този свят им принадлежи: за тях не е проблем да влизат в местата, които са забранени, да чупят вази, да крадат оброчни дарове и да ги продават. За тях присвоените неща са просто музейни експонати, стари боклуци – нищо друго... За тях не съществуват "свещени предмети". Наивността на хората, които са заровили творения на изкуството, ги разсмива – чудят се как е възможно да се остави цялото това богатство под земята, за да "служи на душите в отвъдното"… Тях не ги интересуват обичаи, традиции, паметта за умрелите – те жадуват да се насладят на златото в настоящето, в реалността!
Още: Кейт Бланшет: Кариерата ми страдаше заради външния ми вид
Етруските са посветили изкуството, майсторството и богатствата, които са имали, на невидимото. За крадците на гробове невидимото просто не съществува. Според разказвача на истории, който срещаме във филма, "Крадецът на гробове е капка в морето". И това всъщност е самата истина.
"Химера" разглежда един от важните въпроси, засягащи Италия и много други държави, които са били люлки на древни цивилизации, през ХХ-ти век – особено след Втората световна война. Става дума за пазара на древно изкуство и по-специално незаконната търговия с археологически съкровища. Този доходоносен бизнес е характерен за територията на древна Етрурия, пускайки корени сред представителите на младите поколения, които искат да си отмъстят за грешките, допуснати към тях от обществото, което ги е отгледало. Младите искат да печелят пари бързо и лесно, без да работят за някого. Те смятат, че на практика имат законно право да разполагат с находките, просто защото те принадлежат на територията, в която живеят. Вероятно това неписано право произтича от спомена за мащабни, частно финансирани археологически разкопки – като инициативите, насърчавани от Лусиен Бонапарт през XIX век и краля на Швеция Густав VI през ХХ век, оставили своя отпечатък върху жителите на Етрурия.
Местните крадци на гробове обикалят и унищожават древни археологически обекти. Но те всъщност са просто "зъбчета в колелото", пионки и жертви на система, която е много по-голяма от тях. В представите им те са разполагали с власт да решават как да действат, но всъщност са работили в интерес на пазара за изкуство, който през 80-те и 90-те години на ХХ век е бил организиран извън Апенинския полуостров.
Оказва се, че оборотът от незаконния трафик на антични предмети е бил по-висок от този на пазара на наркотици в Италия и в продължение на десетилетия (поради помалкия риск), реално е бил много по-обещаващо бизнес начинание.
Процедурите по разследване са били повърхностни, а съдебните процеси – изключително бавни. Всъщност тези "дребни хищници" са се оказали плячка на по-големия пазар на изкуство, който ловко е успял да ги приобщи.
Още: Джейн Фонда с най-високата награда на Гилдията на актьорите
За филма "Химера"
Главният герой в "Химера" е Артър, чужденецът. Той не живее вътре или извън градските стени, а върху тях. Не е ясно от коя страна пристига: може да е Англия, може да е Ирландия... Но това няма значение, а и самият Артър по-скоро не иска да го разкрие. Бандата крадци може да не го включва във всичките си "набези", но са го избрали за свой водач – Артър е човек, за когото се говори много. Той е различен от всички останали – не принадлежи нито към района и околностите, нито към обирджиите. Това, което той търси, не е печалба, пари и приключения, а нещо друго, нещо трудно за споделяне. Но той обича да излиза "на лов" с останалите и е очарован от града, с неговите празници, светлини и фойерверки; радва се на усещането да принадлежи към общност, което никога преди не е имал. Неговия интерес към Италия е с дълга история – още от времето, когато много млади хора от държавите в северна Европа се оказват омагьосани от нашата страна при пътешествията си в нея. И все пак нищо от това не му е достатъчно. Точно както Орфей тръгва да търси Евридика, така и Артър усеща, че вероятно под земята може да намери нещо, което е изгубил – сякаш може да мине през прочутата "врата към отвъдното". Може би в отвъдния живот е Бениамина – момичето, което е загубил години по-рано, неговият "корен". По време на пътуването си Артър е придружаван от две жени: мисълта за Бениамина, която вече не е с него, но го привлича като магнит, и Италия – весела и жизнена, суеверна и комична; жена, която Артър би могъл да обича, ако остави спомените в миналото...
Заснехме "Химера" с три формата лента: 35 mm, която може да бъде обработена и да изглежда като фрески, да напомня иконопис или илюстрации от книги с приказки; Super 16 mm, която притежава уникален капацитет за пресъздаване на истории и по магичен начин може да ни отведе директно в сърцето на действието; и 16 мм – лента, открадната от малка любителска камера, чийто ефект напомня бележки, изписани с молив в полето на книга. В "Химера" се опитах да вплета много различни нишки, за да заприлича на ориенталски гоблен. Играх си със сюжета – забавях или ускорявах действието, пеех, известявах, слушах. И наблюдавах птици в летеж – според етруските те представляват нашата съдба. Най-важно беше за мен да открия в съдбата на един човек историята на хората. Иска ми се да се съберем около един филм, за да си дадем сметка колко нещастно и нелепо-смешно, трогателно, но и жестоко е човечеството в действителност.
Коя е Аличе Рорвахер
Аличе Рорвахер е родена през 1981 година във Фиезоле. Учи в Торино и Лисабон. В началото на кариерата си се занимава с музика и документални проекти. Работила е като монтажист и композитор на музика за театрални представления. Първият ѝ игрален филм "Corpo Celeste" е показан премиерно през 2011 година на фестивала в Кан в секцията "Петнайсетдневка на режисьорите", представян е на фестивалите в Сънданс, Ню Йорк, Токио, Рио де Жанейро. За втория си филм "Чудесата" Аличе Рорвахер получава Голямата награда на журито в Кан през 2014 година, а през 2018 нейният трети филм "Щастливият Лазаро" е удостоен с приза за най-добър сценарий в Кан. През 2016 година Рорвахер режисира "Травиата" от Верди за театър Вали в град Реджо Емилия, Италия. През 2021 година тя представя в секцията "Петнайсетдневка на режисьорите" документалния филм "Futura", режисиран от нея, Пиетро Марчело и Франческо Мунци. През 2023 година Рорвахер получава номинация за "Оскар" за игралния късометражен филм "The Pupils", копродуциран от Алфонсо Куарон за Disney.
Филмография
2011 Corpo Celeste
2014 Чудесата (The Wonders)
2018 Щастливият Лазаро (Happy as Lazzaro)
2023 Химера (La Chimera)
"Химера"
La chimera, Италия-Франция-Швейцария, 2023, 130 мин.
Сценарист и режисьор Аличе Рорвахер, оператор Елен Лувар, с участието на Джош О’Конър, Изабела Роселини, Алба Рорвахер, Карол Дуарте, Винченцо Немолато, продуцент Карло Кресто Дина, продукция Tempesta, Ad Vitam, Amka Films Production, Rai Cinema, световен разпространител The Match Factory, разпространител за България Art Fest.
Още: Дебютиращ филмов композитор победи Ханс Цимер на Световните награди за саундтрак
Награди и номинации
Кан ’23 – номинация за "Златна палма"
Европейски филмови награди ’23 – награда за Европейски художник, номинация за Европейски актьор (Джош О’Конър)
Сао Пауло ’23 – награда на публиката за най-добър международен филм
МФФ Валядолид ’23 – награда "Сребърно острие", номинация за "Златно острие" за най-добър филм
Чикаго ’23 – две награди "Сребърен Хюго" за най-добър оператор и за актьорски екип, номинация за "Златен Хюго" за най-добър филм
Фестивал на средиземноморското кино в Брюксел ’23 – специална награда на журито
МФФ за операторско майсторство "Братя Манаки" ’23 – номинация за "Златна камера"
МФФ за независимо кино ИндиЛисабон ’24 – награда "Силвестри" за най-добър филм
Италиански награди Давид на Донатело ’24 – 13 номинации в различните категории
