От София Филм Фест, чието 28-о издание предстои предстои през март, разкриха шест от филмите в конкурса за документално кино, както и журито.
Забележителният документалист Виталий Мански, който от 10 години живее в Латвия и е основател и президент на международния фестивал на документално кино "Artdocfest", ще бъде председател на журито на Международния документален конкурс през 2024 година. В оценяването на филмите ще му помагат режисьорите Мария Аверина (България-Великобритания) и Дарко Лунгулов (Сърбия).
Още: Най-новите филми на Вим Вендерс и София Копола идват на София Филм Фест
6 заглавия от документалния конкурс
В конкурса са включени два български филма – най-новите истории, разказани от Тонислав Христов в "Последният гларус" и от Цветан Драгнев в "Балканска черна кутия".
Кадър от "Последният гларус", снимка: Арт Фест
"Последният гларус" (Финландия-България-Норвегия) е филм за мечтите. Главният герой Иван, някога привлекателен и харизматичен мъж, е имал мечти за семейство, нормална работа и хубав живот, но някак си е останал в капана на попрището си на "гларус". През неговата история и тази на останалите персонажи, техните приятелки и сезонните работници, камерата надниква в ежедневието на прочутия Слънчев бряг, метафора за модерната, но въображаема Европа. Някога елитен курорт за туристи от Източна Германия и Съветския блок, сега той се е превърнал в "Ибизата на Черно море". Творбата на Тонислав Христов, получил "Златен ритон" за най-добър документален филм, е за въображаемия европейски рай, за скоростните промени в общественополитическия живот и за експлоатацията на една повредена система – всичко видяно през погледа на един пречупен човек.
Още: Най-новите филми на Вим Вендерс и София Копола идват на София Филм Фест
Кадър от "Балканска черна кутия", снимка: Арт Фест
"Балканска черна кутия" (България) на режисьора Цветан Драгнев разказва удивителната история на Никола Груев – Котарашки, бивш архитект и обичан български музикант. Основната тема на филма е въпрос, който терзае всеки творец у нас – дали в съвременния свят си струва да бъдеш артист или това е загуба на време? Защото в България животът на музиканта може да бъде оприличен на съществуване в непредсказуема "балканска черна кутия" и в нея нищо не се развива според очакванията. Бандата Kottarashky & The Rain Dogs ще свири на официалното откриване на 28-ия София Филм Фест в зала 1 на НДК на 13 март.
Кадър от "Четири дъщери", снимка: Арт Фест
"Четири дъщери" (Франция-Тунис-Германия-Саудитска Арабия) е новият филм на тунизийска сценаристка и режисьорка Каутер Бен Хания, добре позната на българската публика с номинирания за "Оскар" филм "Човекът, който продаде кожата си". Новият ѝ документален разказ бе отличен с наградата "Златното око" в Кан миналата година и също получи "оскарова" номинация за най-добър документален филм. Историята проследява съдбата на семейството на Олфа Хамруни, благословено с четири дъщери, две от които изчезват през 2015 година, за да се присъединят към ИДИЛ в Либия. Ислямският екстремизъм се превръща в своеобразна форма на бунт срещу семейното възпитание, налагано с "железен юмрук". Филмът съчетава преки свидетелски показания на Олфа и двете ѝ най-малки дъщери с постановки на ключови сцени от живота на семейството. Изповедите, красиво рамкирани с кадифени сенки, напомнят портрети от витражи...
Кадър от "1489", снимка: Арт Фест
Филмът "1489" (Армения), с голямата награда от Международния фестивал за документални филми IDFA и с приза на ФИПРЕССИ, отразява историята на режисьорката Шогакат Варданян, заснет с личния ѝ телефон, за неимоверните трудности на семейството, свързани с издирването на изчезналия във войната между Армения и Азербайджан неин брат Согомон. Той е на 21 години, студент и музикант, пред завършване на задължителната си военна служба, когато през септември 2020 година конфликтът за Нагорни Карабах се разгаря отново. На седмия ден от войната Согомон изчезва. След шест месеца костите са намерени, но близките ще трябва да изчакат година и половина за потвърждение, че убитият с номер 1489 наистина е синът на семейство Варданян...
Още: Разкриха всички заглавия в Международния конкурс на София Филм Фест
Кадър от "Нашето тяло", снимка: Арт Фест
В "Нашето тяло" (Франция), номиниран за най-добър документален филм на Берлинале ’23, френската документалистка Клер Симон наблюдава ежедневието в гинекологичното отделение на държавна болница в Париж. В процеса на работа тя конструира отговор на въпроса какво означава да живееш в женско тяло, заснемайки разнообразието, особеността и красотата на пациентките във всички етапи на живота. Чрез тези многобройни срещи специфичните страхове, желания и борби на тези хора се превръщат в здравните предизвикателства, пред които сме изправени всички ние, дори и самата режисьорка.
"Интимен, трогателен и интелигентен документален филм, посветен на женското здравеопазване", според Джесика Кианг от "Variety". "Чудесен и смайващ. "Тур де форс". Интимно епично. Емоционално. Филмът на Симон потапя зрителя в своеобразен жизнеутвърждаващ еликсир, който ни напомня, че да си жив е възвишен лукс", обобщават във филмовото издание "Slant".
Още: София Филм Фест със специални филмови приключения за най-младите зрители
Кадър от "Крака във водата, глава в огъня", снимка: Арт Фест
Заснет на 16-милиметрова кинолента, пълнометражният документален дебют на Тера Лонг "Крака във водата, глава в огъня" (САЩ-Канада) кани зрителите на внушително и хипнотизиращо сетивно пътешествие, дълбоко в сърцето на долината Коачела в Калифорния. Филмът е кинематографично изследване на дълбоката връзка между финиковите палми, внесени от Близкия изток, и местните общности, култура и идентичност, които са се преплели с тях. Палмите са неразделна част от живота на хората в региона – служат като обща нишка, която се вплита в тъканта на общностите и историята. Те оказват огромно влияние върху всеки аспект на ежедневието – от икономиката до гастрономията и дори местните празници. От ежегодния Фестивал на фурмите до пенсионерите, които размишляват върху луксозното игрище в Сън Сити, от внимателните грижи за палми на латиноамериканските работници до корените на близкоизточното влияние в Мека – филмът рисува богат и нюансиран портрет на една общност в процес на промяна. "Крака във водата, глава в огъня" е необикновено преживяване, което остава в съзнанието, подобно на спомените, които улавя.
