Хронология на отношенията България - ЕС:
8 август 1988 г.
Установяване на дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.
8 май 1990 г.
Подписана е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Програма ФАР е открита за България.
1 ноември 1990 г.
Влиза в сила Спогодбата за търговия, търговски и икономически отношения. Тя предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.
22 декември 1990 г.
Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската Общност. Сключването на Споразумение за асоцииране с Европейската Общност се разглежда като етап към тази крайна цел.
1 октомври 1991 г.
Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране.
17-20 декември 1991 г.
Посещение в България на Делегация на Европейската общност за предварителни разговори по преговорите за асоцииране.
20 март 1992 г.
Министерският съвет на Република България със свое решение създава Междуведомствена комисия по асоцииране на Република България към Европейската общност и определя за ръководител на Комисията заместник министър-председателя г-н Илко Ескенази.
14-15 май 1992 г.
Провежда се първи кръг на преговорите за асоцииране между България и Европейската общност.
Май - декември 1992 г.
Провеждат се седем кръга преговори и редица консултации на политическо и експертно равнище преди изготвянето на Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.
8 март 1993 г.
Европейското споразумение за асоцииране на България към Европейската общност и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси са подписани. Европейското споразумение за асоцииране осигурява рамка за развитие на задълбочен политически диалог и изграждането на зона за свободна търговия, обхващаща търговията между България и Европейската Общност.
14-15 април 1993 г.
Начало на политическия диалог между България и ЕС в рамките на процеса на асоцииране чрез консултации на министър-председателя и министър на външните работи на Република България г-н Любен Беров с председателя на Европейския съвет и министър на външните работи на Дания г-н Нилс Хелвег Петерсен, и с Комисаря на Европейските общности по външните отношения г-н Ханс ван ден Брук.
15 април 1993 г.
Народното събрание ратифицира текстовете на Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси.
21-22 юни 1993 г.
Европейският съвет в Копенхаген прие: "Асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят това, ще станат членове на Съюза. Присъединяването ще се осъществи, когато дадена страна е способна да поеме задълженията на членството, като задоволява политическите и икономическите критерии."
27 октомври 1993 г.
Европейският парламент ратифицира Европейското споразумение за асоцииране на България.
Ноември 1993 г.
Започва провеждането на редовни заседания на работните групи в рамките на политическия диалог между ЕС и асоциираните държави, на равнище експерти.
31 декември 1993 г.
Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси влиза в сила. Спогодбата за търговия, търговско и икономическо сътрудничество от 1990 г. е суспендирана в търговската й част.
Януари 1994 г.
Влиза в сила първият Допълнителен протокол към Европейското споразумение, с който ЕС едностранно предоставя допълнителни търговски отстъпки на България.
Март 1994 г.
Първо заседание на Смесения комитет България - ЕС. В неговите рамки са създадени подкомитети по сближаване на законодателствата, конкуренцията, селското стопанство, транспорта, митническото сътрудничество. Формирана е контактна група по черните метали.
14 април 1994 г.
Правителството на Република България приема декларация, в която се потвърждава желанието на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз.
24 ноември 1994 г.
България и останалите асоциирани страни са поканени да се присъединят към декларации на ЕС по външнополитически въпроси и въпросите на сигурността.
Декември 1994 г.
Провеждат се два кръга консултации с Европейската комисия за адаптиране на Европейското споразумение и подобряване на пазарния достъп във връзка с присъединяването на трите страни от ЕАСТ - Австрия, Финландия и Швеция - към ЕС.
9-10 декември 1994 г.
Европейският съвет в Есен приема Стратегия за подготовка на асоциираните държави от Централна и Източна Европа за присъединяване към ЕС.
Януари 1995 г.
Влиза в сила вторият Допълнителен протокол към Европейското споразумение за изравняване на графика на либерализация на търговията за България с този на Вишеградските страни.
1 февруари 1995 г.
Европейското споразумение за асоцииране на Република България влиза в сила.
22 март 1995 г.
Министерският съвет приема Постановление № 66, с което се създава специален механизъм за работа по европейска интеграция, включващ Правителствен комитет, Координационна комисия и Секретариат по европейска интеграция в Министерски съвет.
29 май 1995 г.
Първо заседание на Съвета за асоцииране България-ЕС. Обсъдени са стратегията на България за интегриране с ЕС, регионалната стабилност и свободата на движение на българските граждани до страните членки на ЕС и групата Шенген.
25-26 юни 1995 г.
Европейският съвет в Кан приема Бялата книга за Единния вътрешен пазар. Очертана е стратегията за подготовка за интеграция на Асоциираните страни от Централна и Източна Европа във Вътрешния пазар на Европейския съюз. Проведена е среща на държавните и правителствени ръководители, и на министрите на външните работи на държавите членки на ЕС и на асоциираните с ЕС страни /15 + 11/.
6 - 8 септември 1995 г.
Учреден е Съвместен парламентарен комитет между България и ЕС в София. Обсъдени са политическото и социално-икономическо положение в България, търговско-икономическите отношения България-ЕС, сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи, изпълнението на програмата ФАР, политическата ситуация в Южна и Централна Европа.
25 септември 1995 г.
Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС одобрява списък на държавите (Регламент № 2317/95), чиито граждани следва да притежават визи при пресичане външните граници на Съюза. В този списък фигурира и България.
9 - 10 ноември 1995 г.
Първо заседание на Комитета за асоцииране България-ЕС в София. Направен е подробен преглед на изпълнението на Европейското споразумение за асоцииране.
Декември 1995 г.
Българското правителство взема решение да подаде молба за членство в ЕС.
14 декември 1995 г.
Народното събрание гласува решение България да подаде официално молба за пълноправно членство в ЕС.
15 - 16 декември 1995 г.
Трета среща на държавните и правителствени ръководители по време на Европейският съвет в Мадрид. На Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в EС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.
Април 1996 г.
Европейската комисия връчва подробен въпросник на българското правителство с цел да подготви становище върху молбата за членство в ЕС на България.
31 юли 1996 г.
Отговорите на въпросника на Европейската комисия са предоставени от българското правителство на Делегацията на Европейската комисия в София.
14 декември 1996 г.
В рамките на Европейския съвет в Дъблин се провежда среща на държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС, Асоциираните страни от Централна и Източна Европа, Кипър и Балтийските републики.
24-25 февруари 1997 г.
Трети съвет за асоцииране на България към ЕС. Направен е съвместен анализ на постигнатите резултати в адаптирането на България към критериите на ЕС за присъединяване. Разгледани са възможностите за помощ от страна на ЕС и необходимите действия на българското правителство с цел създаване на условия за изготвяне на становище на Европейската комисия за едновременно стартиране на преговорите за присъединяване на България към Съюза.
3 март 1997 г.
Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.
17-18 март 1997 г.
Официална визита на комисаря Ханс ван ден Брук в София, на която са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС.
25 април 1997 г.
Българското правителство връчва на Делегацията на ЕК в София осъвременените отговори на въпросника на Европейската комисия за адаптиране на България към европейските критерии.
16 юли 1997 г.
Излиза становището по молбата на България за членство в рамките на План 2000. Становището оценява Република България като страна-кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване. Европейската комисия приема "Партньорство за присъединяване".
12-13 Декември 1997 г.
Европейският съвет в Люксембург взима решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Едновременно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва Словакия и Румъния да се ускори чрез аналитичен преглед на законодателството.
23 март 1998 г.
Министерският съвет на Република България приема Национална стратегия за подготовка на България за членство в ЕС.
27 април 1998 г.
Започва многостранният аналитичен преглед на законодателството за България.
Май 1998 г.
Българското правителство подготвя първата Национална прагорама за приемане достиженията на правото на ЕС.
4 ноември 1998 г.
Европейската комисия публикува първите редовни годишни доклади за напредъка на страните кандидатки по пътя за членство за 1998 г.
10 март 1999 г.
Министерският съвет на Република България приема Постановление № 47, с което създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС.
Май 1999 г.
Подготвя се актуализиран вариант на Националната програма за приемане достиженията на правото на ЕС.
13 октомври 1999 г.
Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство.
29 ноември 1999 г.
Подписан е меморандум с ЕК по отношение срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй.
10 декември 1999 г.
Европейският съвет в Хелзинки взима решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта.
Декември 1999 г.
Решение на Съвета на министрите на ЕС за актуализиране на Партньорство за присъединяване с България.
20 януари 2000 г.
Министерският съвет на Република България приема Постановление № 3, с което определя Главен преговарящ, основен екип на преговорите и създава работни групи по преговорните глави.
15 февруари 2000 г.
Първо заседание на Междуправителствената Конференция за присъединяването на България - официално откриване на преговорите.
Март 2000 г.
В Народното събрание на Република България е създаден Съвет по европейска интеграция.
28 март 2000 г.
Първо работно заседание по преговорите на ниво заместници. България представя преговорни позиции по 8 глави.
1 декември 2000 г.
Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взима решение за изваждане на България от негативния визов списък "Шенген".
7 - 9 декември 2000 г.
Европейска среща на върха в Ница с участието на държавните и правителствените ръководители на страните кандидатки. Взети са решения за разширяването на ЕС и произлизащите от него институционални реформи на Съюза.
9 октомври 2002 г.
Публикувани са Редовните годишни доклади на Европейската комисия, в които се препоръчва приемането на 10 нови страни членки в Съюза. В доклада за България се казва, че страната има вече "функционираща пазарна икономика". ЕК посочва, че подкрепя желанието на България да се присъедини към ЕС през 2007.
24 - 25 октомври 2002 г.
Европейският съвет в Брюксел взима решение, че Комисията и Съветът ще подготвят "пакет" за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на Срещата на върха в Копенхаген през декември 2002. Този "пакет" ще съдържа като минимум детайлизирана "пътна карта" за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.
12-13 декември 2002 г.
Европейският съвет в Копенхаген подкрепя усилията на България и Румъния да постигнат поставената цел за членство през 2007 г. и приема "пътни карти" за двете страни.
20 юни 2003 г.
Европейският съвет в Солун подкрепи намеренията на България и Румъния да приключат преговорите за присъединяване през 2004 г. и да се присъединят към Съюза през 2007 г.
5 ноември 2003 г.
Публикуван е Редовният годишен доклад за 2003 г. за напредъка на България в процеса на присъединяване.
15 юни 2004 г.
Предварително приключват преговорите с ЕС по всички 31 раздели с изисквания на Общността.
17 декември 2004 г.
Европейският съвет в Брюксел потвърждава приключването на преговорите за членство с България и декларира политическа воля за приветстване на страната като пълноправен член на Съюза от януари 2007 г.
13 април2005 г.
Европейският парламент дава одобрение за подписването на Договора за присъединяване. Докладът за България е приет с 534 гласа “за”, 88 “против” и 69 “въздържали се”.
25 април 2005 г.
Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан в Люксембург.
1 януари 2007 г.
България получава статут на пълноправен член на ЕС.
