На днешната дата, през 1768 година, прочутият британски мореплавател Джеймс Кук предприема първата си експедиция. Тя завършва с откриването на Нова Зеландия и Австралия и пълна обиколка на планетата. Първото околосветско плаване на капитан Кук продължава 2 години 10 месеца и 17 дни.
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща Самюъл Уолис, който препоръчва наблюдението да се проведе на остров Таити. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.н. „Южен континент“ и присъединяването на нови територии към Британската империя.
След Седемгодишната война Англия господства над атлантическите пътища и заема здрави позиции в Индийския океан. Франция обаче не се счита за окончателно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 е изпратена френска експедиция под ръководството на Луи Антоан дьо Бугенвил и английското правителство е особено разтревожено от този факт. В същия район започват да проявяват активност и испанците, съюзници на французите. Британското адмиралтейство се стреми да възпрепятства завоюването на нови земи от други морски държави и се опитва да създаде по тихоокеанските пътища английски опорни пунктове, които да способстват за установяване на британски контрол и над този океан. Несъмнено, известна роля играе и надеждата за откриване на населен Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на Тихия океан. Там се надяват да намерят злато, суровини и продукти, с които да се търгува в Англия или в нейните колонии.
След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър“ — 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, в т.ч. 13 войници. В експедицията се включват двама художника и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей.
Плаването на Джеймс Кук върви от запад на изток. Той заобикаля Южна Америка при Огнена земя, а до Нова Зеландия стига на 8 октомври, 1769 година. На "Индевър" му отнема половин година, за да обиколи и двата острова на Нова Зеландия. Чак на 19 април, 1770 година, Кук стига до Австралия, при нос Хикс. Почти месец по-късно - на 26 май, "Индевър" стига до Големия бариерен риф и там експедицията за малко не намира своя край. На 11 юни, 1770 година, корабът засяда и се налага да бъде изтеглен на суша - до залива Куктаун, където в продължение на осем седмици е ремонтиран. След ремонта експедицията продължава напредн. На 13 август „Индевър“ е въведен в тесен канал на рифа (прохода Кук), но на 16 август корабът отново е подложен на смъртна опасност: течението понася кораба към скалите, в които се разбиват високи вълни. Героичните усилия на целия екипаж спасяват кораба в последния момент, когато той се намира само на 80-100 м от скалите. В Батавия експедицията е ударена от треска, която покосява 31 души. Само за една „черна седмица“ (25 януари — 1 февруари 1771 г.) на „Индевър“ от дезинтерия умират седем човека. В крайна сметка експедицията се връща в Англия на 13 юли 1771 г.
Източник: Уикипедия
