Битката при Курск е най-голямата танкова битка в историята на човечеството. Тя е повратен момент в развоя на Втората световна война и започва на днешната дата преди 71 години - през 1943 година.
Мащабът на сражението е невероятен – в битката участие вземат 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната голяма германска офанзива срещу Червената армия на Източния фронт.
След като германците губят битката при Сталинград, сражението при Курската дъга остава последният им шанс да спрат обрата във войната. Мащабната битка се води на изключително голям периметър - ширина около 192 км и дълбочина 120 км около град Курск. Битката трае половин месец – на 13 юли германската армия прекратява офанзивата, но фактическият край идва чак на 23 август, когато Червената армия превзема Харков.
Германският план включва атака в 2 направления - по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления трябва да се срещнат зад съветските войски, защитаващи издатината.
Първоначално Адолф Хитлер отлага началната дата на операцията за след 1 май, след това за юни, а накрая за юли. Целта е натрупване на танкови формации, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.
Съветското командване получава сведения за подготовката на германското настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление.
В района на Курската дъга са съсредоточени 50 германски дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани), 2 танкови бригади, 3 независими танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова армия и оперативна група „Кемпф“. Германските войски, включени в настъплението, наброяват 900 000 души, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии.
В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават сложни отбранителни съоръжения. За целта са привлечени близо 300 000 цивилни. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,2 млн. души (1 272 700), около 20 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и около 2800 самолета. В бойните действия участват 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада. В рамките на битката при Курск са проведени 2 отбранителни операции - в направленията Орел - Курск и Белгород - Курск.
Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км.
На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка - германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли германските войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.
В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за превземане на Украйна.
След Курската битка около 30 германски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са около 70 000 души. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.
По време на битката при Курск, между 5 и 23 юни, Червената армия губи 70 330 войници, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я съветски контранастъпателни операции (операции Кутузов и Румянцев) загиват 225 058, а са ранени 501 316 души.
Източник: Уикипедия
