На 6 септември 1883 година княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция. Това е първата конституция на България. Тя е приета на 16 април 1879 година. През 1881 година е отменена заради политически конфликти, но две години по-късно е възстановена. Търновската конституция е създадена след Освобождението на България, а нейни автори са известни български юристи. Тя цели да регламентира политическите и социалните промени в страната, които настъпват след възстановяването на българската държава.
Търновската конституция определя България като наследствена и конституционна монархия, като в същото време в страната се учредява регламентирано народно представителство. Конституцията развива функциите и компетентността на основните органи на държавна власт. Според Търновската конституция монархът притежава голям брой правомощия и има главна роля в международния и вътрешен живот на страната. В същото време в конституцията на Княжество България, държавата се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия. Това означава, че монархът притежава значителна власт, но тя е ограничена в определени рамки. Според клаузите на Търновската конституция, владетелят е начело на законодателната и изпълнителната власт, а съдебната власт се ръководи от негово име. Търновската конституция не притежава отделна глава за съдебната власт, която да дава гаранции за правова държава. Тя се стреми да установи министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и принципи на общинско самоуправление.
Търновската конституция често се определя като новаторска и нестандартна за този период от време. Тя притежава силна либерална насоченост и се отличава с иновативни принципи. В тази конституция за първи път е включена клауза за личната неприкосновеност, както и за частната собственост, която се разглежда като основа на производствените и обществени отношения. В Търновската конституция са установени принципите за свобода на печата и право на сдружения. Въпреки своя новаторски характер, през 1893 година политическата обстановка в страната изисква бързи промени в конституцията. През 1911 година Търновската конституция е драстично променена. Тогава се приемат изменения, които намаляват правомощията на Народното събрание и увеличават властта на монарха. Успоредно с това понятията „княжество” и „княз” са сменени с „царство” и „цар”. Заради многобройните промени, които търпи Търновската конституция, тя започва да се нарича Сребърна конституция. Постоянните изменения коренно променят нейния облик и конституцията много се различава от първоначално гласувания си вариант.
През 1934 година е приета наредба-закон за фактически отменена конституция. В тази наредба са включени основни принципи и правила за държавно управление. Тя е отменена със смяната на политическия режим през 1944 година. След налагането на социалистическата власт, започва ново обсъждане за възстановяване на Търновската конституция. Този проект така и не се реализира. Официалната отмяна на Търновската конституция се осъществява на 4 декември 1947 година. Тогава е приета конституция на Народна република България. Търновската конституция съществува през важен период от българската история. Тя е първият официален документ на Княжество България и поради тази причина винаги е имала висока историческа значимост. Това е първата официално приета конституция в страната.
