На 9 май 1945 г. фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва безусловната капитулация на Германия, с което официално се слага край на Втората световна война в Европа. Роден през 1882 г., Кайтел е военен от кариерата. По време на Първата световна война се сражава на Западния фронт, а след нея остава в новосъздадения Райхсвер и на служба в министерството на отбраната.
Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)
Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор
През 1935 г. оглавява новосъздадения Вермахт, а през 1938 г. - Върховното командване на въоръжените сили на Третия райх. От 1940 г. е фелдмаршал. По време на Втората световна война Кайтел се проявява като мек и предпазлив командир - той съветва Хитлер да не напада Франция и е против операция "Барбароса" срещу СССР. И в двата случая след началото на бойните действия подава оставка, която не е приета.
След 1942 г. престава да противоречи на заповедите на Хитлер и си спечелва прозвището Lakaitel (кланящо се магаре). Фелдмаршалът играе важна роля при осуетяването на опита за преврат от 20 юли 1944 г. На 8 срещу 9 май 1945 г. той се оказва единственият високопоставен германски офицер в Берлин, способен да подпише капитулацията на Германия. Кайтел е арестуван на 13 май по обвинения в планиране и провеждане на агресивна война, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Защитната му пледоария, че е следвал заповеди, е отхвърлена и през 1946 г. той е обесен. Молбата му да бъде разстрелян не е уважена.
Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на "източната политика", да говори за своето отношение към славяните. Но като цяло ясно може да се проследи концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи.
Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор
Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка
Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание. Втората световна война не може да бъде сведена само до описанието на бойните действия. Една от нейните малко познати страни е конкретното осъществяване на нацистките планове в завладените съветски земи. Окупираните територии на СССР се разчленяват на отделни части. Прибалтика и по-голямата част от Беларус са включени в райхскомисариата "Остланд", Украйна и южните райони на Беларус – в състава на райхскомисариата "Украйна". Двата райхскомисариата са третирани като райони, подлежащи на "колонизация", т.е. в превръщането им в колонии на Райха, което се осъществява от самото начало на войната. Бесарабия и земите между реките Днестър и Южен Буг се окупират от Румъния. Част от Литва и Беларус формират окръг "Белосток" и са включени непосредствено в Райха, част от Западна Украйна е обявена за генерал-губернаторство. Районите около фронтовата линия са под прякото управление на Вермахта.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Родена е Хелън Келер
За управлението на завладените земи отговаря министерството по въпросите на източните територии, а полицейската власт е в ръцете на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Всички ресурси в завоюваните области са обявени за собственост на Райха. След Вермахта в окупираните територии навлизат както чиновници, така и представители на големите концерни /Круп и др./, които поставят под свой контрол промишлеността. Около 22 милиона души са били привлечени да работят "в името на германските цели и под германски надзор". В заводите е въведен принудителен, на практика робски труд. Работният ден е бил с продължителност 14-16 часа в денонощие. Храната е била изключително оскъдна. От първите дни на войната окупационните власти обявяват, че земята и колхозното имущество преминават в тяхна собственост. Колхозният строй е запазен, за да се конфискува безпрепятствено земеделската продукция за нуждите на Райха. По-късно тази политика се диференцира с въвеждане на общинна форма на земеделие. На окупираните територии хитлеристите забраняват всички обществени организации, провеждането на митинги и събрания, затварят театрите, музеите, университетите, училищата и даже детските градини. Една от най-трагичните страници на Великата Отечествена война е историята на "остарбайтерите" /източните работници/. По съветски данни, в Райха са изпратени 5,3 милиона съветски граждани, по германски – 2,8 милиона души. Разликата се обяснява с това, че германската статистика отчита "остарбайтерите", които са в границите на Германия до 1937 г., докато техният труд е бил използван във всички окупирани от нацистите страни.
Около 2,2 милиона "остарбайтери" умират през годините на войната. Друга трагична страница е нацисткият плен. По германски източници, в качеството на военнопленници, сред които са включени не само бойците на Червената армия, а всички способни да носят оръжие, са взети 5,7 милиона съветски граждани. Около 1 милион пленници в годините на войната принудително или доброволно изразяват "желание да помогнат" на хитлеристите. В концентрационните лагери загиват 3,3 милиона пленени /57%/, от тях почти 2 милиона души до февруари 1942 г. Гибелта на такова огромно количество хора е свързано с неудовлетворителните условия на транспортиране, настаняване и съдържание на пленниците, както и с преднамереното им избиване. Първата работа е било да се отделят и разстрелят комисарите /комунистите/, "евреите" и други "радикални и вредни елементи". На окупираните територии и в Райха нацистите изграждат гъста мрежа от големи и по-малки концлагери. Пленниците са държани в студени и непригодни за живот помещения. Храната е била минимална. Разработен е даже "хляб за руснаци" по специална рецепта.
Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души. През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души. Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души. СССР излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера.
Още: Роден е Иван Т. Липошлиев
Още: Роден е Иван Аговски, български публицист
Източник: Уикипедия
