Схизмата против Българската православна църква е отлъчване от страна на Цариградската патриаршия, извършено на 16 септември 1872 г., което продължава до 22 февруари 1945 г., когато с обратен акт Българската екзархия е призната за автокефална.
Създаването на Българската екзархия се извършва на църковен събор, свикан по силата на султански ферман през 1870 г. Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор, обаче, не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I.
Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската патриаршия се обявява против. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриархия като повод да обяви на 16 септември 1872 г. Българската православна църква за схизматична. От присъстващите източни патриарси единствено патриархът на Йерусалим Кирил ІІ не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят.
Един месец след избирането на новия български екзарх - Стефан, на 22 февруари 1945 г., Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 г. последната да възстанови патриаршеския си статут с първи съвременен патриарх Кирил.
Източник: Уикипедия
