Преди Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. името му е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създаденият лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му.
Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/, отива лично при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора, и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си.
Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията, констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души.
Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2 000 българи, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане“ и наричано накратко – „Втори Батак“.
Източник: bg.wikipedia.org
