Мохамед Реза Пахлави (на перс.: محمدرضا پهلوی , ،شاه ایران), шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г., е роден на 26 октомври 1919 г. в Техеран. Като владетел на Иран той приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Като Мохамед Реза Шах той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия.
Мохамед Реза Пахлави е най-възрастният син на шаха на Иран Реза Шах Пахлави, роден от втората му съпруга Тадж ол-Малук. Пахлави завършва средно образование в Швейцария през 1935 г. и продължава образованието си във военната академия в Техеран, която завършва през 1938 г.
Мохамед Реза Пахлави става шах на Иран през 1941 г. след като баща му е принуден от окупиралата Иран антихитлеристка коалиция да абдикира от трона заради връзките си с Хитлер и привидния неутралитет на Иран, изразяващ се в отказ на Иран да позволи преминаване на снаряжение към Русия през иранска територия. По този начин САЩ и Великобритания си осигуряват прозападен съюзник в лицето на младия шах.
В началото на 50-те години настъпва политическа криза в Иран, предизвикана от националистическото движение под ръководството на д-р Мохамед Мосадех и доминиращо в иранския парламент. През 1951 г. парламентът взима решение за национализация на добива и преработката на петрол в Иран. Това нарушава интересите на британски собственици и Великобритания налага тотално ембарго върху вноса на ирански петрол. САЩ изразява подкрепа за Великобритания и затваря посолството си в Техеран. Междувременно д-р Мосадех е избран от парламента за министър-председател на Иран, получава подкрепата на армията и външна подкрепа от страна на СССР. САЩ, чрез агентурата си от ЦРУ, съветва Пахлави да замени премиера с генерал Фазлолах Захеди. Планът претърпява неуспех и шахът е принуден да напусне за кратко време Иран и да се установи в Италия. По време на отсъствието на шаха в Иран стават стълкновения между негови привърженици и привърженици на Мосадех, при което има над 300 жертви. След завръщането му д-р Мосадех е арестуван на 20 август 1953 г. (той пребивава в затвора 3 години) и ген. Захеди заема поста премиер на страната.
Външната политика на Реза Пахлави е прозападна и насочена към утвърждаване на Иран като регионална сила.
По време на гражданската война в Йемен Реза Пахлави подкрепя монархическите сили срещу републиканците.
През 1971 г. шахът на Иран оказва помощ на султана на Оман за потушаването на бунта в Дхофар.
В противоречие с иранските националисти Реза Пахлави подкрепя независимостта на Бахрейн. Тази островна територия винаги е била считана за част от Иран, а до 19 век е контролирана от Великобритания.
Пахлави проявява териториални претенции към 3 стратегически острова в Персийския залив, завладени от ОАЕ.
Като монарх Реза Пахлави поддържа близки отношения с кралете на Саудитска Арабия, Йордания и Мароко, както и с президента на Египет.
Отношенията му с Ирак се подобряват благодарение на подписваното съглашение през 1975 г., с което Иран преустановява подкрепата си за кюрдските сепаратисти.
Поради огромните приходи на държавата от продажби на петрол постепенно Реза Пахлави става несъмнен лидер сред държавните глави в средния Изток. Той поддържа много добри отношения със западните европейски държави, САЩ и Израел.
През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и обявява, че Иран е “възкръсваща” държава с една партия, подобно на СССР и Ирак. Той създава и тайната полиция САВАК за борба с дисидентството в държавата. Същевременно, Реза Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство.
По време на така наречената Бяла революция Реза Пахлави въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност.
Политиката на икономически растеж през 60-те и 70-те години е съпроводена с тоталитарен тип управление, с про-западни свободи на личността, с което Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран,
На 16 януари 1979 г. Пахлави заминава на визити със съпругата си. От отсъствието му се възползва министър-председателя Шапур Бахтиар – дългогодишен лидер на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически затворници и връща аятоллах Хомейни от дългогодишна емиграция, като му предлага създаването на държава от вида на Ватикана, въвеждането на свободни избори и смяна на конституцията. Обявена е детронацията на шахиншаха. Скоро след това Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и обявява Иран за ислямска република под свое ръководство.
Мохамед Реза Пахлави се оказва в положение на изгнаник. Първоначално той се установява в Египет, където е сърдечно приет от президента Ануар Садат. По-късно пребивава за кратко последователно в Мароко, Бахамите и Мексико. Там се установява, че е заболял от лимфома, което изисква бързо лечение. Пахлави е поканен от президента на САЩ Джими Картър да се лекува в САЩ на 22 октомври 1979 г. Пристигането на шаха в САЩ става причина за масови демонстрации в Иран и искане той да бъде върнат, за да бъде екзекутиран. Като заложници са взети няколко американски дипломати и служители в различни организации. Това принуждава правителството да помоли Реза Пахлави да напусне САЩ след приключване на лечението му.
Пахлави напуска САЩ на 15 декември 1979 г. и се установява за кратко в Панама, след което заминава за Египет, където умира на 60-годишна възраст на 27 юли 1980 г. Погребан е в джамията Ал Рифаи в Кайро, където се намира гроба и на египетския крал Фарук I.
