Едрата шарка (позната още от латинското име като Вариола или Variola vera) е силно заразна вирусна болест, засягаща само хората. Причинява се от два вида вируси, наречени Variola major и Variola minor. Първият вид причинява по-смъртоносна форма със смъртност при 20-40 % от инфектираните, докато вторият убива само 1 % от жертвите си. Много от оцелелите ослепяват частично или напълно поради възпаление на роговицата, а по кожата остават типични за шарката белези. Средно изчислено в периода на 20 век Вариолата причинява 300-500 милиона смъртни случая. Само през 1967 г. Световната здравна организация изчислява, че от 15 милиона души заразени от болестта 2 милиона умират същата година. Последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 г., а през 1980 г. Световната здравна организация обявява окончателното унищожаване на вируса в природата.
Вирусът, твърде устойчив във външната среда, се намира в мехурчетата, коричките, носо-гърлените секрети, фекалиите, облеклото и пр. Заразяването става най-често чрез пръски, инфектирани крусти и т.н., или косвено - чрез заразени предмети, мухи, домашни животни. Входна врата е най-често Валдайеровият пръстен (комплекс от сливици, богати на имунокомпетентни клетки). Боледуват лица на всякаква възраст.
Прониквайки в кръвния поток, вирусът причинява бурна обща реакция, която трае около 3 дни, след което се фиксира в кожата, лигавиците, ЦНС и други тъкани. По правило настъпва вторична бактериална инфекция на кожно-лигавичните поражения, а често и други вторични инфекции. Дехидратацията е честа и се дължи на дисфагията, обусловена от засягане на гърлото, и на загубата на течност от кожните поражения, евентуално и на повръщанията. В серума на повечето болни към 6-ия ден от заболяването се доказват антитела (те липсват дори и по-късно при фулминантната хеморагична форма, при която освен това и веремията е масивна и има тежка тромбоцитопения). Имунитетът след прекарано заболяване е траен.
При неваксинирани леталитетът се колебае между 20 и 50 %. При ваксинираните вариолата протича леко, с много малка смъртност. Прогностично неблагоприатни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата инкубация, заболяванията при деца, възрастни, бременни жени, изтощени и лесно уязвими хора.
Трудоспособността може да остане трайно ограничена поради очни и други усложнения. При качествено лечение и възможностите на съвременната медицина рядко остават сериозни козметични дефекти.
Вариолата е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. Първите писмени сведения за едрата шарка са известни от папирусът Еберс (1550 г.пр.н.е.). Най-ранните веществени доказателства за наличието на болестта е вероятно пустулозен обрив по тялото мумията на египетския фараон Рамзес V. Първото описание на епидемия от вариола датира от 1122 г.пр.н.е. в Китай. Известна е и от литературни източници на древната индийска медицина (VI век пр.н.е.) и в съчиненията на древни гръцки и римски лекари и историци като Хипократ, Херодот, Тукидит и Гален. Най-малко седем божества на религии по света олицетворяват едрата шарка. Такива например са божеството Сопома от митологията на народа йоруба. В Индия богинята на шарката Шитела Деви е разпространена и почитана в храмове на цялата страна.
Едрата шарка преминава в Япония от Китай през 6-ти век, а епидемията от 735 - 737 г. убива една трета от населението на островната страна. Класическото описание на болестта е направено от персийския учен Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази. Заразната природа е подчертана в трудовете на Авицена. Няма сигурни доказателства как и кога едрата шарка е навлязла в Европа. Предполага се, че това е ставало периодично с миграция на население и военни походи на континента от Северна Африка и Азия. Въпреки това обаче заболяването не остава стационарно. Едва през 16-ти век то трайно се настанява на континента. Смята се, че това става благодарение на войските участвали при кръстоносните походи.
До момента не са откривани сигурни доказателства за разпространението на едра шарка в Северна и Южна Америка преди колонизирането му от европейците. През 1507 г. вариолата бива пренесена на карибския остров Испаньола, а на континенталната част на Новия свят през 1520 г., с испански заселници от Испаньола, пристигащи в Мексико. Едрата шарка бързо покосява местното индианско население и се превръща във важен фактор за покоряването на ацтеките и инките от испанците . През 1633 г. заселници на източния бряг на Северна Америка донасят в Плимът, Масачузетс вариола, която води до опустошителни епидемии сред местното индианско население, а впоследствие и сред местните колонисти. През тези епидемии процента на смъртност е достигал до 80 - 90% сред индианските племена. В Австралия едрата шарка е внесена на два пъти - през 1789 г. и отново през 1829 г. Въпреки че болестта никога не е била ендемична на континента, тя е основната причина за масова смъртност сред местните аборигени в периода между 1780 г. и 1870 година.
До средата на 18-ти век едрата шарка е сред най-разпространените инфекзиозни болести ендемична навсякъде по света с изключение на Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18-ти век вариолата убива около 400 000 европейци годишно (включително и пет действащи монарси), и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението. От всички заразени, около 20-60% и дори над 80% от заразените деца загивали от болестта. Широкото използване на вариолацията в някои страни като Великобритания, нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен ограничават и смекчават последиците от едра шарка през това столетие, но реално ограничаване на заболяването настъпва едва в края на 19-ти век след въвеждането на ваксинацията. През 20-ти век едрата шарка е поразила фатално около 300 - 500 млн. души. За 1967 г., Световната здравна организация (СЗО) оценява, че 15 милиона хора са се заразили с болестта като два милиона умират от нея.
От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни по света като особено внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със срок от 10 години като в резултат на нея последният случай на заразен по естествен път човек от щама на едрата шарка Variola minor е диагностициран на 26 октомври 1977 година при Ali Maow Maalin, готвач в болница в Сомалия. Две години преди това е регистриран и последния случай на заразен по естествен път човек от щама на едрата шарка Variola major. Това се случило през м.Октомври 1975 г. на двегодишното момиче Rahima Banu от Бангладеш.
На 8 май 1980 г. на ХХІІІ-тата Световна здравна асамблея е обявено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.
Източник: Уикипедия
