На 19 юли 1374 година умира италианският учен, дипломат и поет – Франческо Петрарка. Той е важна фигура в европейската история на 14.век. Заедно с Данте Алигиери се смята, че поставя началото на Ренесанса. През целия си живот Петрарка развива хуманните си идеи и във всички свои трудове обръща внимание на човека. Днес Петрарка се определя като един от най-уважаваните учени и дипломати в историята.
Франческо Петрарка е роден през 1304 година в италианския град Арецо. Той произхожда от заможно семейство – баща му е нотариус и осигурява висок жизнен стандарт на своите близки. Петрарка прекарва по-голямата част от своето детство в село Инчиза, близо до Флоренция. През 1309 година семейството на Франческо се мести в Авиньон, следвайки религиозното течение на папа Климент V. Там се поставя началото на Авиньонското папство. Още от ранна детска възраст Франческо показва своя афинитет към литературата. Въпреки това по настояване на баща си, завършва право в престижния университет в Монпелие, а след това продължава образованието си в Болоня. Страстта на Петрарка към литературата не намалява и въпреки че има правно образование, той търси различни начини, за да развие своя писателски талант.
През 1326 година бащата на Петрарка умира и младият мъж е принуден да се върне при семейството си в Авиньон. Там започва да изпълнява различни църковни служби и да извършва дейности, свързани с църквата. Тази работа е идеална за Франческо, тъй като му остава свободно време за писане. През този период той създава първата си творба – „Африка”. Това е епопея на латински език, която разказва за римския военен началник Сципион Африкански. Това произведение донася голяма популярност на Петрарка. Той се превръща в уважавана личност в европейското общество, а през 1341 година е провъзгласен за поет лауреат в Рим. За първи път след Античността това отличие се връчва на някого. След успеха си в областта на литературата, Петрарка става посланик на папата и започва да пътува из Европа.
Длъжността на посланик на папата отваря много врати за Петрарка в европейското висше общество. Тази позиция допринася за развитието на неговите хуманни идеи. Франческо е един от главните привърженици на идеята за възстановяване на текстовете на древни автори. По време на своите обиколки из Европа той събира стари латински ръкописи, като целта му е пълното възстановяване и запазване на текстовете. Една от най-големите му находки е латински превод на Омировата „Илиада”, както и сборник с неизвестни писма на Цицерон. По време на своите пътувания, Петрарка оформя концепцията за мрачните и консервативни средновековни времена. Неговите описания на Средновековието са използвани от много други автори след смъртта му.
Последните години от своя живот Франческо прекарва в пътуване из Северна Италия. Официално той никога не се е женил, но има две деца от различни жени, с които се е срещал, докато пътува. През 1367 година Петрарка се установява в италианския град Падуа. Въпреки напредналата си възраст той често пътува до село Аркуа, където изпълнява различни религиозни задачи. Именно това е мястото, където умира. Франческо Петрарка умира на 19 юли 1374 година в Аркуа, като не доживява с няколко дни своя 70-годишен юбилей. Днес Петрарка е известна и уважавана фигура в европейската история.
