На 25 септември 1970 година умира един от най-известните немски писатели – Ерих Мария Ремарк. Неговото творчество оставя ярка следа в световната класическа литература. Ремарк се определя като един от майсторите на антивоенна литература. Той е един от най-прочутите писатели на 20.век, като днес продължава да привлича нови почитатели.
Ерих Мария Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в град Оснабрюк, Северна Германия. Неговото истинско име е Ерих Паул Ремарк. Малко след като навършва пълнолетие, той започва да използва моминското име на майка си. Родителите на малкия Ерих са работници във фабрика, които разполагат със скромни възможности. Въпреки липсата на финансови средства, те настояват техният син да получи добро образование. Когато Ремарк е на 16 години се увлича по литературата. Тогава прави опити да пише първите си есета и стихотворения. По-късно тези произведения ще бъдат включени в първия роман на писателя – „Мансардата на бляновете”. Малко след като завършва гимназия, Ремарк е мобилизиран в армията. По това време Първата световна война е в разгара си. На 12 юни 1917 година той заминава за Западния фронт, като част от състава на Втора гвардейска резервна дивизия. Писателят е изпратен в района на Ам Лангле, част от Френска Фландрия. По-късно той е прехвърлен в Западна Фландрия, между градовете Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли 1917 година Ремарк е тежко ранен и е изпратен във военна болница в Германия. Здравословното състояние на писателя е критично и той има нужда от дълъг период от време, за да се възстанови. Ремарк остава за лечение в болница до края на войната. Малко след като приключва Първата световна война, майката на писателя внезапно умира. В нейна памет той променя бащиното си име и започва да използва нейното моминско име.
След края на войната Ремарк се връща в родния си град и започва работа като прогимназиален учител. Той преподава в малкия квартал Нане, който е част от днешен Оснабрюк. През 1920 година е публикуван първият роман на писателя – „Мансардата на бляновете”. В него се разказва за самотен мъж, който предпочита да живее далече от светския шум и суета. Критиката посреща с противоречиви отзиви дебюта на Ремарк. Въпреки че първият му роман постига сравнителен успех, през следващите няколко години писателят отказва да се занимава с писане. Ремарк напуска работата си като учител и започва да сменя различни професии. Той работи като библиотекар, амбулантен търговец, счетоводител, журналист и дори редактор. През този период се опитва да усъвършенства литературните си предпочитания. Той става голям почитател на философията на Ницше и Шопенхауер, като в същото време е силно впечатлен от писатели като Кнут Хамсун и Джек Лондон. През 1923 година Ерих Мария Ремарк започва работа като редактор в един от рекламните вестници на град Хановер – „Ехо, континентал”. Благодарение на тази служебна длъжност, той има възможност да посети различни европейски държави. Писателят пътува из Италия, Франция, Швейцария, България и Турция.
През 1925 година Ремарк започва работа като журналист в седмичния спортен вестник – „Шпорт им Билд”. Две години по-късно той публикува в изданието откъси от втория си роман – „Спирка на хоризонта”. През 1927 година писателят решава, че трябва да създаде произведение, посветено на Първата световна война. Още същата година излиза една от най-успешните творби на Ремарк, която му носи световна слава – романът „На Западния фронт нищо ново”. В него се разказва за събитията от Първата световна война, които са „пречупени” през погледа на едно 19-годишно момче. Немският писател признава, че това е едно от най-личните му произведения, в които споделя собствени преживявания и чувства. Критиката посреща с възторг романа на Ремарк. Само в рамките на 2 години „На Западния фронт нищо ново” е преведен на 26 езика и са продадени правата му за филмиране. В същото време в Германия започва да се надига вълна от недоволство срещу писателя. През този период в немската държава взимат връх националистическите движения. Те обвиняват Ремарк в неуважение към загиналите във войната и твърдят, че по време на военния конфликт той е вербуван за шпионин на Антантата. През 1931 година писателят публикува продължение на романа „На Западния фронт нищо ново”. Произведението се казва „Обратният път”, но дори и тази книга не може да промени негативните обществени нагласи към Ремарк. Същата година писателят емигрира в Швейцария, като се установява в град Аскона.
След като на власт идва Хитлер, националистите забраняват произведенията на Ремарк в Германия и отнемат немското му гражданство. През 1933 година писателят е принуден да се премести в Париж, а през 1939 година решава да замине за САЩ. Там Ремарк попада във висшите обществени кръгове, като създава близко приятелство с личности като Бертолт Брехт и Марлене Дитрих. По време на престоя си в Америка, творчеството му е в разцвет. Той публикува над 10 романа, сред които „Трима другари”, „Триумфалната арка”, „Черният обелиск” и други. Тези произведения стават световноизвестни, като допринасят да се изгради имидж на писателя като майстор на лирическия натурализъм. През 1947 година Ремарк получава американско гражданство, а през 1958 година сключва брак с холивудската актриса Полет Годар. Малко след тяхната сватба, двойката се мести в швейцарския град Локарно. Там немският писател прекарва последните години от своя живот.
Ерих Мария Ремарк умира на 25 септември 1970 година. Няколко месеца преди това той навършва 72 години. Немският писател е един от най-популярните творци в областта на литературата през 20.век. Неговите многопластови герои го превръщат в майстор на драматичните романи. Ерих Мария Ремарк е един от най-успешните немски писатели, който има заслужено място в световната класическа литература.
