Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България

Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.), в което участват 229 депутати, поставя началото на парламентарния живот в освободена България.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Българското княжество се определя като “монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”, като Народното събрание се дели на велико и обикновено.

Приет е принципът за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр.

На 4 януари 1878 г. София осъмва свободна, а близо 11 650 й жители празнуват по улиците придобитата с цената на толкова жертви свобода. По това време оживено се обсъжда въпросът кой български град да бъде провъзгласен за столица на независимата българска държава. Сред най-убедителните кандидатури е София.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

“Първи, който най-авторитетно и аргументирано лансира идеята София да бъде столица на новата българска държава, е българският историк, учен и общественик – проф. Марин Дринов.”, разказва Георги Коцев, главен експерт в Софийски исторически музей.

“Заживявайки още преди Освобождението с мисълта за София като българска столица, той пише на чешкия историк и български политик Константин Иречек в първите месеци след Освобождението: „Наша София полека-лека се украшава и готви да стане столица.”, на което Иречек отговаря: “Столица не може да бъде друга освен Средец, в средата на българската земя. Нали това е Ваша стара идея!”

С идеята на Марин Дринов са съгласни и повечето от видните по това време български общественици. Разбира се не липсват и предложения други български градове да поемат тази роля. Сред основните кандидати били старопрестолният Велико Търново, Пловдив – като най-големия български град по това време, крайдунавският Русе и пр.

Но идеята на Марин Дринов се налага, тъй като той бил съветник на княз Дондуков, оглавяващ временното руско управление на освободената държава. Княз Дондуков премества своята резиденция от Пловдив в София, с което до голяма степен предопределя и избора на бъдещата столица.

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

В едно от писмата си до руския граф Милютин князът изтъква стратегическите предимствата на София като столичен град: удобство на съобщителните линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа.

Като естествени кандидати за столица изпъкват няколко града. Разбира се, на първо място ще поставим Търново – историческият център на българите, споменът за славното минало и символът на приемственост от средновековното царство.

Пловдив – много важен търговски и културен център, изпъкващ пред останалите "претенденти” с благоприятното си географско положение, способстващо връзките му с най-големите икономически средища на Балканите по онова време – Истанбул, Солун, Одрин и Атина. Русе – "Малката Виена”, както е наричан градът, обаче може да се конкурира с Пловдив по стратегическо положение. Докато градът под тепетата е "отворен” за търговия и влияние към Средиземноморския басейн и Османската империя, то Дунав свърза Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент – Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е "вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия.

София също е приемана от много възрожденци за подходящ избор за столица на България, след като страната възстанови независимостта си. Безспорно нейно предимство е географското й положение, което я поставя приблизително в центъра на Балканския полуостров. По този начин тя се явява естествено средище на всички пътища, които пресичат региона. Градът е относително голям и за разлика от Пловдив и Русе има по-добра естествена защита срещу евентуални вражески нападения.

Бурните събития около Руско-турската Освободителна война и последвалото разделение на българските земи от Берлинския договор (1878 година) обаче пречупват избора на столица през нова призма. Пловдив отпада като вариант, защото изобщо не се намира на територията на Княжество България. Русе също не е подходящо поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав.

По този начин да си оспорват титлата "Столица на Княжество България" остават Търново и София. И двата града имат солидни аргументи в своя подкрепа. Освен безспорното си предимство в исторически аспект Търново притежава солидна защита, защото от считаната за основна опасност тогава Османска империя го делят мощните склонове на Стара планина, а и останалите граници на младата държава са достатъчно далеч, за да има армията възможност да защити града дори и при изненадващо нападение. Не трябва да се забравя и близостта (спрямо София) на Търново до основните пристанища, разположени на тогавашната територия на България - Варна и Русе, която безспорно би способствала развитието на търговията и международните връзки. В естествен аргумент се превръща и фактът, че именно тук заседава Учредителното събрание, което трябва да постави основите на Третата българска държава.

София обаче не отстъпва на Търново. Макар и никога да не е бил столица на значимо държавно формирование, градът притежава забележителна история и преобладаващо българско население, а след като на Берлинския конгрес земите, населени с българи, са разделени, тя придобива още един силен "коз" за избор на столица - намирайки се в близост до Македония, Западните покрайнини и имайки лесен достъп до Източна Румелия, София се явява естествен център, от който да бъдат ръководени евентуалните военни действия за обединяване на разпокъсаната народност. Не е за пренебрегване и фактът, че Временното руско управление, което ръководи страната в преходния период на изграждане на български институции, се премества именно тук, след като е принудено да напусне Пловдив заради откъсването на Източна Румелия. Сред предимствата на София се нарежда и силното "лоби", което тя има в лицето на Временното руско управление и княз Александър Дондуков-Корсаков.

В крайна сметка при гласуването на 3 април 1879 година (22 март стар стил) в Учредителното събрание патриотичният плам надделява над историческото съзнание и София е избрана за столица на Княжество България, макар и само с два гласа преднина.

Източник: Уикипедия